Том Клэнси - Виртуални вандали

— Последния път го направи именно по този начин — лично — напомни й Мат. — Означава ли това, че най-накрая съм част от отбора?

Кет още стоеше в предизвикателната поза, но очите й бяха станали проницателни.

— Не мога да ти кажа — но по-добре да си здрав и читав, отколкото да съжаляваш.

— Добре — въздъхна Мат. — Предполагам, че трябва да свиквам с това, че съм поредният умник.

За миг той изтръгна от Кейтлин искрена усмивка. Но очите й бяха все така вторачени, когато отново започна да навива косата си на пръста.

— Опасявам се, че е така. До скоро виждане…

Тя изчезна, но преди това пусна нещо между иконките на мраморната плоча.

Кет Кориган му бе оставила друга обица.

Дълго време след като Кет Кориган бе напуснала неговия виар, Мат просто седеше неподвижно, прехвърляйки през главата си различни мисли. Външно той не показваше никакви признаци на внимание към обицата, лежаща върху десктопа. Дали визитата на Кет не беше нещо повече от сетъп, както сметна той? Дали Гения използваше Кейтлин не само за да отвлече вниманието му от този, който го бе проследил — но и за да му постави капан?

С вдигането на обицата Мат можеше да активира всякакъв вид програми.

Гения знае как да наранява хората във виар симулатори. Предупреждението отекна в целия хаос, настъпил в главата на Мат. Да докосне иконката беше толкова безопасно, колкото и да издърпа предпазителя на истинска граната.

Но…

Кет не приличаше на момиче, което ще позволи някой да пострада. Бе успял да прозре какво се крие зад флиртуването й. Нима нямаше да забележи, ако тя искаше да му причини болка?

„Точно така, каза си той саркастично. Много добре знаеш как реагират всички хубави, богати момиченца, когато ги притиснат в ъгъла“.

Но…

Кет не искаше Джери Дивака да убие Шон Макардъл. Тя бе помолила Мат да го спре — и което е по-важно — бе му помогнала да издърпат Савидж настрана от момчето.

„Да, бе! Отговори му вътрешният глас. Но тя също така засипа «Кемдън Ярдс» с виртуални куршуми — ранявайки Лийф. Да, тя си бе признала това — но каза още, че не е имала представа колко много хора са присъствали там в холоформи, уязвими на нейните виртуални куршуми“.

Обицата можеше да е някакъв номер, смъртоносен капан… или послание. Мат трябваше да разбере какво.

Той прекъсна връзката с компютъра. Скачайки от стола, той се устреми надолу по коридора. Родителите му бяха в хола, гледайки някаква холодрама — нещо за полицаи и крадци.

— Има ли нещо, синко? — попита го баща му.

Мат поклати глава.

— Не, нищо. Просто исках да се поразтъпча малко.

Върна се в стаята си, отвори прозореца и се показа навън.

„Хубаво е, че си имам своя собствена карта с малко пари вътре“, помисли си.

Може би се бе превърнал в абсолютен параноик. Трябваше да се обади по телефона, една бърза телекомуникационна връзка през Мрежата.

Но Мат нямаше намерение да се връзва към нея през схемата, която използваха повечето хора. Не и след като някой бе проникнал в системата му, изпращайки Кет Кориган в собствения му виар. Винаги беше смятал, че е осигурил добра защита на компютъра си срещу външни набези, макар и не по начина, по който го правеха богаташите — пръскайки луди пари, или като високопроизводителните правителствени програми, използвани от Нет Форс.

Но срещу Гения защитата му изглеждаше надеждна, колкото мокра тоалетна хартия. Преди да използва системата си отново, искаше да провери за бъгове 4 4 Дефекти в компютъра. — Бел.прев. , евентуални проследяващи програми и други номера.

След като Гения бе научил самоличността му, можеше да подслушва телефона, както направи с компютъра му. Дори можеше да използва кредитната карта на Мат за операции извън системата.

Мат започваше да се плаши от мистериозния образ, който, изглежда, работеше с техника от антикварен магазин. Но не можеше да предположи с какви ресурси разполагаше Гения — или какви номера щеше да извади от ръкава си.

„Не, мислеше си Мат, докато вървеше от спирката на метрото към сградата, където живееше Дейвид. По-добре — пък и по-безопасно — е да го направя на четири очи“.

За щастие Дейвид вдигна, когато той се обади от приземния етаж.

— Дейвид? Мат е. В беда съм и се надявам, че ти ще ми помогнеш.

— Качвай се — отговори Дейвид.

Мат започна още щом приятелят му отвори вратата.

— Този, който стои зад вандалите, проникна в компютъра ми.

— Разбира се, Мат — каза Дейвид на висок глас, кимайки към хола, където г-жа Грей гледаше холокомедия. — Ей сега ще го намеря.