Том Клэнси - Виртуални вандали

— Здравей, Мат — каза тя.

— Мат има нужда от нещо за училище — рече Дейвид. — Ще ни отнеме само минутка.

Щом поеха по коридора, той заговори тихо:

— Имаш късмет, че баща ми този месец е нощна смяна, така че трябва да се разправяме само с майка ми. — Бащата на Дейвид беше детектив в полицейския участък на окръг Колумбия. — Щеше да те заведе на разпит.

Стигнаха стаята, която Дейвид делеше с двете си по-малки братчета — Томи и Джеймс. Дори и с вградени в стената легла, мястото в стаята винаги изглеждаше претъпкано — играчките на двете хлапета се бореха за пространство с компютъра на Дейвид. В момента двете момчета играеха на част от системата му на игра, в която целта бе да стреляш по всички, които се изпречеха на пътя ти.

— И двамата вън! — каза Дейвид, сочейки към вратата. — Компютърът ще ни трябва за малко.

— Аууу! — недоволстваше десетгодишният Томи. — Точно когато стигнах следващото ниво!

— Компютър — нареди Дейвид. — Прекрати играта. Запази настоящата симулация. Да се пази като ТОМИТОПСКОР точка ГЕЙМ.

Ясното холографско изображение, на което играеха момчетата, изчезна.

— Играта запазена — обяви компютърът.

— Ей! — каза Томи. — Не знаех, че можеш да правиш това!

— Като свършим тук, се върни и довърши играта.

— Тогава няма да ми е интересно — оплакваше се Томи, докато с Джеймс излизаха през вратата.

— Играта винаги ще започва оттам, докъдето си стигнал — обеща Дейвид. Той затвори вратата, след това погледна към Мат. — Защо не отидеш направо при капитан Уинтърс и не оставиш специалистите от Нет Форс да погледнат системата? — попита той.

Дейвид беше приятел, но дори и така Мат не желаеше да му каже за нападението над виар симулатора на Шон Макардъл и атаката, която едва бе успял да предотврати. В края на краищата баща му работеше в полицията.

— Много е заплетено — каза Мат накрая. — В моя виар може и да има някаква следа, но не искам да я отварям, ако по този начин Гения ще знае какво правя.

— Не знам как да ти помогна — започна Дейвид.

— Виртуалният ти изследовател — прекъсна го Мат. — Със сканирането, с което разполага, предполагам, че можеш да провериш оттук системата ми.

Повечето момчета, които Мат познаваше, обичаха да майсторят разни неща на компютрите си. Той самият си беше направил две състезателни коли и дори ги бе пуснал на състезания. Особено бе запален по свръхподобрения си „Додж Вайпър“. Дейвид пък конструираше космически кораби и изследователски модули, които работеха така добре, както и тези на НАСА — поне във виар симулатори.

Дейвид изглеждаше малко учуден.

— Не се бях сетил за това — каза той. — Обаче си прав. Можем да го настроим оттук да търси неочаквани концентрации на енергия и източници на някакво излъчване и да работи оттам. — Той пъхна празна дискета в компютъра си. — Ще направя копие на първата проба, така че ще знаем дали нещо в системата ти е променено.

Той зададе няколко команди на компютъра си, след което се обърна с усмивка към Мат.

— Искаш ли да видиш как изглежда виар симулаторът ти отвън?

— Смятам, че е по-добре да се махаш оттам, ако си отишъл под формата на телеметрични данни — предупреди го Мат.

Дейвид се намръщи.

— Ще бъде доста трудно — възрази той.

— Този тип причинява нещастия на хората във виар симулатори — каза Мат. — Трябва да стоим, колкото се може по-далеч.

— Мисля, че си прав — призна си Дейвид, зададе още няколко команди, извиквайки най-различни програми за защита. После се усмихна на Мат. — Когато имаш двама по-малки братя, които си пъхат носовете навсякъде, се научаваш как да държиш нещата под контрол.

Няколко допълнителни команди настроиха холографските изображения и данните за отчитане на резултати от пробата.

— Влизаме вътре — каза Дейвид, активирайки връзката за телекомуникации.

Мат се загледа към измервателната програма, но не разбираше нищо от нея.

— Добрата новина е — каза му Дейвид, че нищо не се е случило. Виар симулаторът ти не е бил атакуван или нещо подобно.

Той посочи към програмата за измерване.

— Обаче се виждат няколко енергийни дупки, които не би трябвало да ги има.

— Значи виарът е бъгнат — каза Мат.

— Аха. — Дейвид зададе някакви команди на проверяващата програма. — Да видим дали можем да се сдобием с по-добър изглед.

Той прекъсна внезапно, сочейки към други данни.

— Уау! Прилича ми на самоунищожение! Не е достатъчно силно, за да те нарани, дори и да си бил в симулатора. Мисля, че този тип просто не иска хората да си пъхат носа в неговите работи.