Том Клэнси - Виртуални вандали

Мат зареди друг файл с училищния вестник. Понякога го прелистваше и имаше програма, която сваляше от Мрежата, компресираше и съхраняваше „Брадфорд Бюлетин“.

„Чакай малко!“ Ето откъде си спомняше Мат името на Роб Фалк. Нещо във вестника…

Той нареди на компютъра да провери за името на Роб. След няколко дълги минути върху холоекрана се появи статия за възпоменание на Мариан Фалк, майката на Роб. Пресичала улицата и някакъв шофьор я блъснал и после избягал от местопрестъплението.

Мат често беше чел за такива случаи. Но този път се бе потресъл. Полицията успяла да залови престъпника, оказал се дипломат от Централна Европа, който карал пиян. Беше се върнал в страната си, измъквайки се невредим.

„Точна така, спомни си Мат. Бащата на Роб Фалк работеше на правителствен пост в Главното митническо управление. По ирония на съдбата работата му бе свързана с чуждите дипломати — нещо около търговския внос и износ“.

Нямаше повече връзки с името на Роб Фалк във вестника и Мат знаеше причината. След инцидента със съпругата му г-н Фалк не се справяше добре с работата си. Нещата, изглежда, не са били по-различни и вкъщи. Роб пък започна да изостава с материала в училище. Дейвид Грей го познаваше — разправяше, че Роб е започнал да губи връзка със света от непрекъснатото висене пред компютъра. Накрая г-н Фалк изгуби работата си, а Роб го изключиха от Брадфорд.

Момче, което се увлича от компютрите, а същевременно има основателни причини да ненавижда дипломатите. Сега той се завръщаше, събрал около себе си банда деца на дипломати, за да извършва престъпления… и може би бе убил едно от тях по начина, по който бе убита и майка му.

От момента, в който Мат обеща да помогне на Кет Кориган, осъзнаваше, че има само един начин да го направи. Е, освен ако предаването на Кет и нейните дипломатически приятелчета на съответните власти се нарича „помощ“. Но не затова го бе помолила тя. Мат не можеше да си позволи да я издаде на капитан Уинтърс. Но утре можеше да се срещне насаме с нея и да я убеди да разкаже своята версия на Нет Форс. Тя и нейните приятели вероятно щяха да се отърват леко, а Роб Фалк да получи по-лека присъда.

На следващия ден в училище Мат се срещна с Дейвид Грей, преди да влязат в подготвителния час.

— Случайно да поддържаш някаква връзка с Роб Фалк? — попита той.

Дейвид го погледна с вдигнати вежди.

— Откъде пък се сети за него?! Не, не съм го чувал, откак го изключиха.

Мат се намръщи, а Дейвид изглеждаше озадачен.

— Предполагам, че това не е най-добрият начин да го споменаваме, имайки предвид онова, което се случи с майка му и последиците от цялата тази история — каза Дейвид.

— Мислиш ли, че някой от приятелите ти може още да контактува с него? — попита Мат.

Дейвид вдигна рамене.

— Да идем да видим.

Мат разбираше от компютри, но Дейвид бе истински бог. А част от приятелите му можеха да бъдат описани като свръх смотаняци. Той го поведе към група момчета, които, изглежда, спореха на някакъв друг език. Беше нещо от сорта на компютърното изчисление, но Мат щеше да е късметлия, ако успееше да разбере една от всеки пет думи.

— Някой от вас да се е чувал с Роб Фалк? — попита Дейвид.

Смотаняците го погледнаха все едно току-що е кацнал от друга планета.

— Фалк, бе, Роб Фалк — продължи Дейвид. — Учеше тук миналата година. Мисля, че посещаваше клуба по програмиране.

— Вярно, вярно — каза един от всезнайковците. Косата му имаше морковен цвят. — Не успя да се задържи на ниво и трябваше да напусне.

— Семейни проблеми — каза едно пълничко момче.

Онзи с главата от моркови го погледна надменно, сякаш искаше да каже „ако това изобщо означава нещо“. След което добави:

— Не съм го чувал нито лично, нито по имейла.

Дейвид погледна останалите, които вдигаха рамене.

— Опасявам се, че той не беше много… гъст… с никого — каза пълничкото момче.

— Обичаше да работи сам-самичък — рече онзи с морковоподобната глава.

Мат не посмя да погледне към Дейвид. Защото като чуеш подобно нещо от групичка компютърни темерути, се опасяваш, че ще избухнеш в смях.

Останалата част от деня обаче не бе забавна. За пореден път не успя да се добере до Кет Кориган. Зърна я само веднъж в коридора, и то от разстояние.

Докато отиваше към стола, Мат видя Санди Бракстън, който се бе забързал и му махаше.

„Какво му става на това момче? Подразни се той. Толкова ли се страхува, че ще се провали по история?“

— Ей, Мат! Да се видим веднага след обяда, става ли?