Том Клэнси - Виртуални вандали

Той спря и удари тежко с юмрук по картата.

— Докато през цялото време те всъщност ни проправяха път, за да се вмъкнем в „Градините на Керълсбърг“.

КАКВО?

Мат знаеше, че го изговори на висок глас, но не можеше да се сдържи. Най-накрая разпозна картата на командния пулт на „Базърдс“.

Беше я гледал на компютъра си преди няколко дни. Тя показваше план на „Градините на Керълсбърг“, квартала с ограничен достъп, от който бащата на Санди Бракстън правеше толкова много пари.

— Но какво търсите там? — попита Мат.

Джеймс и Роб се засмяха.

— Ще ти покажа — каза компютърният мозък на бандата. Той пристъпи към своя сглобен компютър и започна да въвежда команди — на клавиатура! Мат дори не бе виждал такива извън музеите. „Колко ли старо е това нещо?“, зачуди се той.

Обаче, стара или не, архаичната техника работеше. Замъглена, зърнеста холограма изплува над компютърната система.

Мат разпозна в нея набързо екипирана карта — нещо от сорта на визуален чертеж, които показва разположение на войски, подготвящи се за маневри — или истинска атака. Беше уголемена версия на картата на масата, показвайки парчето земя между устията на реките Потомак и Анакостия. Но вместо улици картата беше разделена на големи, ярко оцветени райони. Върхът и източната част на полуострова бяха оцветени в синьо, а граничните ивици в бяло и червено.

— Това е Форт Макнеър, база на армията — обясни Роб. — Оттук нагоре по поречието на Потомак до океана са разположени изключително скъпи частни имоти.

След това той посочи зеления район, покриващ по-голямата част от полуострова.

— „Градините на Керълсбърг“ в момента е градски парк. С почасово обслужване с лодки по поречието на Потомак — просто невероятно удобство. Кръстен на град Керълсбърг, разположен върху тази земя много преди да се създаде Вашингтон. — Фалк се ухили. На светлината от холопроекцията лицето му изглеждаше диаболично. — Но между колониалния град и това място за охолен живот има район с друго име.

Мат си спомни.

— „Базърд Пойнт“.

Гения го изгледа учуден.

— Много добре — рече той. — А уж си нямаше хабер за какво говоря.

— Познавам един от „Лийтс“, баща му участва в проектирането на квартала. Сетих се за името, докато се опитвах да се добера до твоите вандали.

Адресите им като че ли се групираха в два точно определени пощенски кода — Джорджтаун, или Северозападната част на Вашингтон, или 20024 в Югозападната част. Изглежда, там са разположени именията на дипломатите…

… хората, които Роб с основание мразеше. Заради тях бе останал без майка, баща му изгуби работата си, а него го изключиха от училище.

Но Фалк не се ядоса. Той само кимна.

— Преди всички тези… прекрасни… хора да се нанесат тук, това беше бърлогата на „Базърдс“. Схващаш ли сега? Бандата е взела името си от квартала.

— Не е най-сполучливото попадение — намръщи се Джеймс, гледайки разрушените стени около тях. — Но пък и кварталът не беше от най-хубавите.

Роб се извърна към холографската карта, светеща във въздуха.

— Ако се придвижиш малко по на север, още личат следи от старите бедняшки квартали. — Той посочи към обширна, ярко оранжева местност досами върха на полуострова. — Целият този район плаче за обновяване. Част от него ще се използва за разширението на „Градините на Керълсбърг“, но много други инвеститори започват също да проявяват интерес. Хората, които живееха тук, бяха изселени, но булдозерите все още не са пристигнали. — Той прокара пръста си по неестествено оранжевите граници. — Ето го пространството между богатите, мазни дипломати и буржоазните квартали на идващи от „Кепитъл Хил“ и „Алеята“. — След това удари с юмрук оранжевото място. — Получава се ничия земя, с която се изолира достъпът до „Керълсбърг“.

Лицето му беше напрегнато.

— Мислят си, че са на сигурно място зад вратите си и охранителните си системи. Но те са здрави колкото швейцарско сирене. Кет и нейните приятелчета са поставили програми за проникване из целия район. Още сега мога да проникна в дузина домашни системи. А онези компютри са свързани с хардуера, който управлява целия квартал.

В очите на Роб Фалк проблесна грозна, плашеща светлина.

— Мога да достигна до дузина програми и да отрежа връзките им, да изключа алармите и захранването. Мога да заключа техните толкова скъпоценни врати и да ги затворя всички до един вътре. — Гласът му звучеше зловещо. — А мога да ги отворя и да пусна при тях хиляди неканени гости.