Том Клэнси - Виртуални вандали

Очите на Мат се стрелнаха от Роб към неговия приятел Джеймс.

— Членове на „Базърдс“ се събират тук от цял „Белтуей“ — увери ги главатарят на бандата. — И всички до един са снабдени.

— Снабдени с какво? — промълви Кейтлин.

Джеймс я изгледа надменно.

— С пищови, малката. Какво друго мислиш, че ще носят?

— Те не разполагат с достатъчно гардове в района — каза Роб.

— Само с такива, които си седят на дебелите задници при вратите и упътват движението — съгласи се Джеймс.

Роб се засмя.

— При това положение кой подозира, че може да се проникне в такъв елитен квартал?

— Ще бъде най-пъкленото дело в историята на Вашингтон — похвали се Джеймс.

— Поне откакто британците изгориха Белия дом през 1814 г. — Лицето на Роб придоби самодоволно изражение. — Къща след къща, пълни с дипломати. И на никого няма да му помогне дипломатическият имунитет.

— Ти си побъркан! — изкрещя Кет Кориган.

Мат я погледна отново. Беше склонен да се съгласи с нея, но знаеше, че не е здравословно да се поднасят такива факти в лицето на ненормални хора.

— Дори и да осъществите „пъкления си план“, за който говорите — каза Мат, — по петите ви ще тръгне не само полицията. Ще си имате работа с хора, чиито правомощия надхвърлят пределите на окръг Колумбия. Щатският департамент ще се намеси, ако се задявате с дипломати. А и останалите от правителствените институции: Главната прокуратура, ФБР, Нет Форс и кой знае още кои агенции.

— Като те гледам как си се втурнал да спасяваш сенаторската щерка, ще вземеш да влезеш в Конгреса — каза Роб подигравателно.

— Всичко е измислено — каза Джеймс. — Ликвидираме набързо онези наети ченгета, взимаме каквото можем и се омитаме още по-бързо. Преди големите клечки да се усетят какво става, ще се разпръснем из целия „Белтуей“. Това е нещо като партизанска война, сладурче. Няма да знаят кого да подведат под отговорност за случилото се.

Роб Фалк се наведе напред.

— Но за всеки случай ще дадем на медиите и политиците идеалните мишени.

Той изгледа презрително Кейтлин и Мат.

— Помислете само колко ще е забавно да гледаш как отвеждат няколко разглезени хлапета на дипломати, дъщеря на сенатор и синчето на военен бюрократ, които са прегрешили закона.

Мат се почувства зле. Можеше да си представи цирка с медиите. Лицата им щяха да се появяват във всяка новинарска холоемисия, в списанията и дори в онези гадни клюкарски рубрики, които претендират да са новинарски програми. Наставленията и соченето с пръст от самопровъзгласилите се за защитници на морала и облагодетелстванията от политиката. На баща му щяха да му се присмиват. А майка му никога нямаше да получи повишение. Бащата на Кейтлин вероятно щеше да се раздели с политиката. А дипломатите щяха да бъдат отзовани и върнати в собствените си страни.

Освен ако…

— Нас може и да си ни пипнал. — Опита се да блъфира Мат. — Но никъде не виждам Люк Валери или Серж Воронов. Мислиш ли, че ще продължават да си кротуват, когато разберат, че Кейтлин е била отвлечена? Особено след като уби Савидж.

Гръмогласен смях заглуши думите му. Роб Фалк обори неговия аргумент.

— Вече съм се погрижил за това.

Кейтлин се почувства толкова зле, колкото и Мат.

— Т-ти искаш да кажеш, че си ги у-убил?

Джеймс вече викаше от вратата в другия край на стаята. Малко след това други здравеняци от „Базърдс“ въведоха две изтощени фигури.

Джеймс се засмя, сякаш беше чул страхотен виц.

— Хванахме ги, преди да се погрижим за вас.

Люк Валери беше облечен в скъп костюм — или това, което беше останало от него. Десният ръкав на сакото му бе почти отпран. Серж имаше огромна подутина под окото.

Роб погледна към тях със същата усмивка, с която котка би погледнала куцо канарче.

— Люк трябваше да ходи на обяд с баща си — докато не чу това.

Той натисна няколко клавиша на клавиатурата и се появи образът на Кейтлин.

— Трябва да говоря с теб — и то веднага. — Гласът й премина в тих шепот. — Човекът, който ни безпокои — мисля, че той е карал колата, която блъсна Джери.

Роб се обърна към безмълвната Кейтлин.

— Доста ефектно, не мислиш ли? Семплирах гласа ти в продължение на месеци, в случай че се наложи да го имитирам. Галантният мосю Валери се втурна към мястото за среща, което уговори с виртуалната ти версия — след което се озова тук, като се наложи малко да го поубеждаваме да кротува.

Той се извъртя към другия чуждестранен заложник.

— Серж беше по-голямо предизвикателство. Въпреки че ходи да играе в Мрежата, когато му скимне, хората от Слободан Народни почти не го изпускат от очи. Така че се наложи да измислим убедителна причина, за да разкара бодигардовете си. За щастие имах под ръка точно каквото ми трябва. — Роб се обърна към Мат. — Взех на заем твоето клечесто прокси и му качих „Идиъм Савен“.