Том Клэнси - Виртуални вандали

Мат изведнъж започна да благославя идиота, който хвърли гранатата и подпали къщата. Вярно, че бе събрал цялата банда на мястото. Но гигантска сигнална ракета беше докарала и противопожарния екип на флотската корабостроителница!

И тъй като пожарът беше избухнал в изоставен район, управлението беше изпратило и подкрепление от Морската пехота.

„Базърдс“ все още надвишаваха частите на пехотата с десет към един и съществуваше риск да ликвидират войските и да осъществят запланувания си удар. Но огнеборците разполагаха с радиостанции. Ако можеха да предупредят Морската пехота…

Мат се обърна към Люк и Кейтлин.

— Хайде. Трябва да им кажем какво става тук.

Той излезе от прикритието на каменното стълбище и се насочи право към блещукащите светлини с вдигнати ръце.

Дулата на пушките се насочиха към него, но той продължи да върви напред с високо вдигнати ръце.

— Пред вас стоят двеста членове на една банда — предупреди той. — Събрали са се тук…

— За да нападнат „Градините на Керълсбърг“ — довърши Кет Кориган, пристъпвайки зад него. Тя също държеше ръцете си високо вдигнати. — Те отвлякоха мен и моите приятели. Аз съм Кейтлин Кориган, дъщерята на сенатора.

— Умно момиче — измърмори Люк. — Мълвата за отвличането трябва вече да се е разпространила. Войниците ще трябва да й повярват.

Мат тъкмо тръгна да му обяснява, че това са морски пехотинци, а не войници, когато с крайчеца на окото си забеляза някакво движение.

В цялата суматоха Роб Фалк се беше промъкнал между сенките до стъпалата на порутената къща, която бегълците току-що бяха напуснали. Сега той излезе от скривалището си, държейки в ръка стария 9 мм пистолет, който беше взел от Серж Воронов. Очите му святкаха с налудничав блясък.

— Няма да стане, проклета кучко — изсъска той. — Няма да провалиш всичко, за което съм се бъхтил.

Люк се затича към него, обзет от сляпа ярост.

В същия момент един пехотинец изкрещя.

— Залягай веднага, загубен пубертет!

Пречейки на Фалк, Люк пресичаше пътя на огъня на Морската пехота.

Роб стреля, но куршумът не улучи Кейтлин. Люк изкрещя от болка и се хвана за ръката, залитна настрани, но успя да се задържи изправен — като все още пречеше на морските пехотинци. С последни сили той стигна до Фалк и вкопчи в него здравата си дясна ръка. Лявата му ръка пръскаше кръв по разбитата улица.

— Няма… да… причиняваш… болка… на Кейтлин! — изрече той на кратки, болезнени пресекулки.

Роб го гледаше с дива, животинска омраза, той бавно насочи пистолета към главата на Люк. Мат чуваше побърканите викове на пехотинците, които се опитваха да се прицелят в Роб, без да наранят Люк или Кейтлин. Трябваше да направи нещо, трябваше…

— Фалк! — изкрещя той и се втурна към Гения.

Дори не му остана време да стреля, преди Мат да се нахвърли отгоре му. Двамата се строполиха на земята, вкопчени един в друг. Роб се мяташе като змия, опитвайки се да се отскубне и да стреля. Мат сграбчи ръката, с която държеше пистолета, и я удари с все сила в земята. Фалк изтърва оръжието, но свободната му ръка се стрелна към очите на Мат. Той се извъртя, удари противника си, след което го обърна така, че той лежеше на корема си. Натисна дясната ръка зад гърба му и го изви нагоре.

Пехотинците се скупчиха около тях.

— Какво става тук? — попита един сержант.

— Аз съм член на Нет Форс Експлорърс — обясни Мат на пресекулки. — Ако се свържете с капитан Уинтърс в щаба на Нет Форс във Вашингтон, мисля, че ще гарантира за мен. А това е човекът, който с компютърните си умения се опита да проникне в системата на „Градините на Керълсбърг“. Каквото и да предприемете, само недейте да го оставяте отново в ръцете на приятелчетата му.

Гангстерите не знаеха какво да предприемат. Ако изпуснеха Роб Фалк, целият им план отиваше по дяволите, но нямаха желание да застанат срещу пушките на пехотинците, прицелени в тях. Ако насреща им стояха полицаи, можеха и да се пробват да пробият линията. Но не и срещу Морската пехота.

Мат въздъхна с облекчение, когато видя един лейтенант от пехотата да говори по радиостанцията. В далечината вече се чуваше воят на приближаващите сирени. Лейтенантът се свърза с щаба на Нет Форс. Скоро в небето над тях се появиха хеликоптери.

Всичко свърши.

Екип специалисти по криминални разследвания преглеждаше компютърната система, която беше сглобил Роб Фалк.

Мат излезе прав. Без Фалк, Джеймс и неговите войници нямаше да успеят да осъществят запланувания си обир. Самият Джеймс беше на другата страна на разнебитения квартал, водейки престрелка с хората си срещу Серж Воронов. Синът на балканския дипломат не бе успял да се добере до издигнатата над улицата магистрала. Но се беше укрепил между бетонните постройки, водейки престрелка с Джеймс и част от бандата. Когато полицаите пристигнали, Серж бил ранен и останал само с два куршума. Джеймс беше избягал доста подло, оставяйки хората си сами. И цялата информация в бюлетина на полицията беше съсредоточена върху тях.