Том Клэнси - Компютърна полиция

— Покажи съпоставката с игралното време на Лийф Магьосник от плетищата — нареди Мегън.

Под нейната колонка се появи друга. През последните няколко дни времетраенето на участието му много приличаше на нейното. „И той не е по-добре“, помисли си тя.

Но експерименталната тръба си оставаше без сирене. Тя направи кисела физиономия и каза:

— Е, продължавай, покажи ми справка за игралното време на Лейтърън.

Тя се появи. И в неговия случай нещата не бяха по-добри. Напротив, бяха по-лоши. „Ето още един луд. Непрекъснато е влизал и излизал от играта“.

— А сега ми покажи това на Аргат.

Колкото и да беше странно, участието на Аргат не беше толкова продължително, колкото Мегън предполагаше. В действителност през последните няколко месеца то приличаше повече на нейното, въпреки че през последните няколко дни влизанията му в играта бяха по-чести и по-продължителни. Това не беше напълно нормално… Но какво ли пък трябва да се счита за нормално участие в Сарксос? Изобщо може ли да се говори за такова нещо? Вероятно не.

Мегън повдигна вежди при тази мисъл и нареди на компютъра:

— Покажи ми справка за участието на… Уейленд…

Справката за него се нареди под тази за Аргат. Мегън отпи от чая, който беше донесла със себе си във виртуалното пространство, и се загледа с леко замъглени очи в колоните, които стояха пред нея като запалени. „Трябва да изляза и да повторя номера с мократа студена кърпа“, помисли тя и примигна.

В този миг Мегън се сепна и отново загледа колоните. Не както го правеше обикновено, а с малко присвити очи.

Графиката на Лейтърън приличаше твърде много на тази на Уейленд.

Приликата беше в общата схема и в начина, по който бяха разположени тиретата и празните места… Имаше много повече тирета, следваше времето на участие, а след това празни места. Графиката на Лейтърън накара Мегън да се замисли още повече, когато се вгледа поотделно във всеки 24-часов период и разбра колко от него беше преминават в игрово време. По-голямата част. Направо всичките 24 часа. При сравняване на края на един период с началото на следващия времето в единия и в другия случай се покриваше напълно. „Ами, да. Това е полунощ. В края на краищата тогава беше най-активното игрово време“, каза си тя.

Но й направи впечатление друго нещо. Понякога беше играл по цели двадесет и четири часа. Друг път по четиринадесет и шестнадесет. В целия четиримесечен период имаше някаква цикличност. В края часовете с участие започваха да намаляват. Шест часа игра — двадесет минути навън. Осем часа игра, един час навън. Два часа игра — един час навън. Пет часа игра…

Схемата определено се повтаряше. Участието на Лейтърън беше повече от маниакално. Това беше направо патологичен случай. „Кога спи той?“, зачуди се Мегън. „А кога работи?“ Дори и да работи вкъщи, пак ще е трудно да спази подобен график, без да го изгонят от работа…

— Компютър.

— Слушам.

— Искам справка за Лейтърън като играч.

— Притежаваният от вас знак не ви дава право на достъп до този вид информация. Моля, консултирайте се с Крис Родригес за допълнителни сведения.

— Колко е часът сега за Крис Родригес? — попита Мегън.

— 02:42.

„Той е някъде по западното крайбрежие. Няма да го будя в три без петнадесет сутринта. Освен…“

— Крис в играта ли е в момента?

— Не.

„Ще трябва да изчакам“. Тя пак погледна данните за Лейтърън в сървъра. „Ако този човек работи, трябва да прави това вкъщи. Но дори и да е така, сигурно ще е само на почасова работа… Не може да е редовна при такова участие в играта. А той не е дете“. Заради насилието възрастовото ограничение за участие в Сарксос беше шестнадесет години. „Така че Лейтърън или е ученик, или работи някаква работа, която…“ Тя разтърси глава. Не, игралното му време направо не се подава на никакво логично обяснение.

Мегън погледна данните на Уейленд. Те наистина приличаха много на участието на Лейтърън. Шест часа в играта, два часа навън… Осем часа в играта, два часа навън, седем часа в… Тези периоди се повтаряха и намаляваха бавно към края на периода. „Не са напълно в синхрон. Не са съвсем еднакви, но…“ Тя пак разтърси глава.

Странните отговори на Уейленд от тази сутрин не й излизаха от ума. В нея започна да се прокрадва особено подозрение. Разбира се, това беше невъзможно, защото дневниците в сървъра за участието на Уейленд и Лейтърън показваха, че те често са били в играта по едно и също време, а не беше възможно да се играят две роли едновременно.