Том Клэнси - Компютърна полиция

Във въздуха пред нея се появиха резюметата на петнайсет съобщения. Някои бяха неподвижни, други бавно се обръщаха, а трети вибрираха нагоре-надолу, което показваше, че са спешни. Повечето бяха точно такива, макар че като ги прочете, Мегън пак установи, че представите на другите хора за това, кое е спешно и кое не, не се покриват с нейните. Имаше още две съобщения от Кери Хендерсън, която наистина, ама наистина искаше от нея да направи нещо, което Мегън дори не си даде труд да изслуша докрай. Следваше още едно ненужно предупреждение за предстоящите й тестове САТ. Друг пък се опитваше да привлече абонати за новата виртуална информационна служба и в един ъгъл на пространството пред нея започна шумна реклама на това, което те съдържаха. Тя видя изпълнено с дим пространство, трасирано от лъчите на бойни лазери, след това борба с пожари в някакъв затънтен край на Африка. Прииска й се да удари изпращача с чук по главата. Вместо това Мегън просто каза на компютъра да прекъсне рекламата и продължи да преглежда купчината съобщения. Имаше няколко неосъществени опита за директен разговор. По принцип тя отказваше да разговаря, докато беше в Сарксос. „Дж. Симпсън? Кой пък е този?“ Мегън поклати глава. Човек понякога получава поръчки за разговор от хора, които никога не е виждал и не е чувал. Сигурно ще е някой, когото беше срещнала в играта. Отвори файла, за да види дали обаждащият се не беше оставил някакво съобщение, но там пишеше само, че съобщение не е оставено и че разговорът е отказан. „Е, добре“, помисли си Мегън. Както обичаше да казва майка й, ако е важно, ще ти се обадят пак, ако не е, няма да те потърсят.

„Може обаждащият се да е оставил съобщение в Сарксос“, помисли си тя.

— Компютър, имаме ли връзка със Сарксос?

Нейното собствено виртуално пространство не изчезна, но стана малко по-тъмно, а знакът на Сарксос се появи пред нея във въздуха, обагрен в огненочервено, до него се видяха точките и времетраенето на последното й участие в играта.

— Искате да прегледате предишните си точки или само последните? — попита компютърът.

— Не, искам друго.

— Формулирайте го, моля.

— Виждаш ли този знак? — тя извади златния знак на Родригес и го подхвърли в ръката си.

— Да, виждам го. С какво мога да ви помогна?

„Пак навлизаме в същата експериментална тръба“, помисли си Мегън и въздъхна.

— Разбери дали е имало опит за разговор с мен в периода между 18:30 местно време миналата нощ до 5:15 днес.

Последва кратко мълчание.

— Няма такива опити от Сарксос.

— Добре, Дж. Симпсън. — Тя тръсна глава. — Има ли някаква електронна поща за мен?

— Не, няма електронна поща.

— Значи Уейленд не е открил нищо ново. Искам достъп до дневниците на сървъра — каза Мегън.

— Вашият знак ви позволява такъв достъп. Кои дневници искате да видите?

— На играчите Рутин, Уолс, Хунсал, Ориета, Балк Бурмата и Лейтърън.

— В какъв вид? Аудио, текст или графично?

— Графично, моля — каза Мегън. Очите й бяха много уморени, за да чете текст.

— И за какъв период от време?

— За последните — Мегън махна с ръка и каза, без да се замисли — четири месеца.

— Готово.

Във въздуха пред Мегън се появиха шест отделни колони с данни. Приличаха на дълга, подробна диаграма на котировките на борсовия индекс Дау Джоунс за последните четири месеца. Всяка вертикална колона беше за период от 24 часа, а в нея с поредица от ярки, наредени една под друга черти върху по-тъмен фон беше посочен броят на часовете, които дадено лице беше играло в Сарксос.

Шестимата бяха сериозни играчи. Нямаше нито един, играл по-малко от четири часа на ден през тези четири месеца. Някои бяха играли редовно по шест или по осем часа. На други в дадени периоди игралното време беше приблизително едно и също, особено през уикендите и около празници, когато продължителността на участието им в играта скачаше рязко до четиринадесет и повече часа на ден. „Чудя се откъде ли си получават програмите за масаж по време на сеансите, запита се Мегън и се протегна, защото цялото тяло я болеше. Господи, мислех, че минавам за сравнително сериозен играч, но тези хора са направо маниаци“.

Реши да се позабавлява и нареди на компютъра:

— Съпостави ги с игралното време, отбелязано в дневника на сървъра за Кафявата Мег.

Съпоставката веднага се появи пред нея и тя тъжно се усмихна. Обаче през последните няколко дни времетраенето на участието й в играта, което по принцип беше несравнимо по-кратко, бе станало също толкова маниакално, колкото и тяхното. „Татко сигурно ще поиска да си поговорим по въпроса. А мама… в момента дори не ми се мисли за това“.