Том Клэнси - Компютърна полиция

— Все още е в болницата — отговори Лийф. — Нямаме новини дали е дошла в съзнание.

— Да, добре — каза Фетик. — Мисля, че е отивала към магазина, когато някой изблъскал колата й от пътя. Работя в средно и много натоварено движение през целия ден и ако някой иска да ме убие или да ме осакати, няма да му е трудно да го направи. Най-много се безпокоя, че могат да сбъркат и да убият някого от моите колеги. От това, което ми казвате, ми се струва, че в момента нищо не може да бъде направено за цялостното решаване на проблема. Тези от нас, които са определени за мишени, вече са извършили деянието, което е причина да станат такива. Не можем с нищо да променим нещата.

— Вероятно не — съгласи се Лийф.

— В такъв случай — каза лорд Фетик — аз ще трябва оттук нататък да живея в постоянен страх, докато се появи тази личност, опитвайки се да се защитя от неизвестно нападение, което може да дойде от най-различна посока. Другата възможност е да си живея както досега и да не се поддавам на страха. Нали така се постъпва с терористите?

— От етична гледна точка това е една достойна позиция каза тихо Мегън. — Но от практическа тя малко би повлияла на терористите, които разчитат точно на такова нещо при гордите и смели хора. Лошото е, че те не се отказват от плановете си и в крайна сметка ви ликвидират.

— Нека да дойдат — каза Фетик. — Готов съм да ги посрещна и ще продължавам да си гледам работата и тук, и там.

Високият, строен мъж стана, заобиколи бюрото и се приближи до тях.

— Ще ви призная нещо — каза той. — Писна ми. Прахосах две нощи от моето игрално време, което ще ми се отрази на заплатата, за да забавлявам мизерния лакей на Аргат Херцога, който беше тук и се веселеше с гадното си малко джудже, ухажваше дъщеря ми, ядеше от запасите ми, изпи всичкото ми най-добро вино и се опитваше да ме убеди, че една женитба е добра идея. Отвратително, супернахално същество! Остана тук две нощи и положи всички усилия, за да ме изнудва. Нещо по-лошо — да ме сплаши. Опита се да ме накара да сключа един съюз, който не ме интересува и за който биха ме осъдили всички от единия край на Североизтока до другия. Съюз с човек, нападал моята страна, нападнал и мен само преди осем месеца! Това е най-евтиният и отвратителен вид рекет. Трябваше да седя тук, да си говорим глупости и да правя политика. Не мислете, че не разбирам от държавническо изкуство. Дойде ми до гуша да ме подлагат на натиск! Не ми трябва такъв живот. Не си струва. — Той се облегна назад и въздъхна, за момент загледан в пода.

— Ще взема мерки в рамките на разумното — каза Фетик, — но нищо повече. Който и да стои зад това, отказвам да му позволя да контролира живота ми. Но все пак ви благодаря, че сте си дали труда да ме предупредите. Предполагам, че ще се отбиете и при други по пътя си.

— Да — каза Мегън, — при херцогиня Морн.

Фетик избухна в смях.

— Ще й кажете това, което съобщихте на мен?

— В общи линии — отвърна Мегън.

— Имате ли брони?

Тя и Лийф се спогледаха.

— Ще ни трябват ли?

— Ако й кажете, че трябва да промени ежедневния си маршрут, ще ви трябва поне дървен щит — каза Фетик. — Е, желая ви късмет. Разбирам, че го правите само от добри намерения… и ако, както разбирам, сте свързани по някакъв начин с усилието да откриете кой „натирва“ хората, пожелавам ви най-голям успех. Сега трябва да се занимая с моите работи. Не искате ли да останете за закуска?

— О, не, не, сър — каза Лийф, — въпреки че ви благодарим. Трябва да се отправим веднага към херцогиня Морн.

— Не искате ли да премислите за броните?

Лийф леко се усмихна.

— Мисля, че ще се справим някак.

Те се поклониха на Фетик и излязоха. Огледаха се из пазара, преди да предприемат транзитното пътуване, но видяха, че Уейленд вече си беше тръгнал. Никой не знаеше точно кога.

— Е, както и да е — каза Лийф, — той ще ни потърси. Готова ли си за транзита?

— Същия обхват ли ще има?

— Същия.

— Готови. Запуши си ушите заради промяната във височината.

Всичко стана в черно и бяло и се изпълни с фосфор, а Мегън запреглъща, за да изравни налягането в ушите си. Най-после успя и огледа пейзажа наоколо, който беше толкова различен от този на Еринт, колкото денят от нощта.

Наоколо всичко представляваше равна, блатиста, извита като подкова речна делта, в която безброй езерца и вади искряха на утринното слънце. Навсякъде растяха тръстики, а върху тях се поклащаха и пееха червенокрили косове и скорци. В средата на всичко това имаше голяма платформа, изградена от масивни блокове, потопени във водата, а върху нея се издигаше огромна дървена къща с кулички и кули като замък. Към нея през водната пустош водеше път от дървени трупи, който завършваше с подвижен мост и стръмен лъкатушещ насип, издигащ се до самата платформа.