Том Клэнси - Компютърна полиция

Талд се разшета, донесе два леки плетени стола, постави ги до далечния край на масата и излезе. Мъжът ги покани да седнат.

На Мегън й мина през ум, че никога досега не беше срещала някой да носи розови слънчеви очила, а и малцина бяха познатите й, които изобщо носеха очила при този напредък на лазерната хирургия. Но ето че Фетик носеше. Беше висок, строен, с малко замислено изражение мъж, облечен в дълга широка дреха, както е било модно през 14-и век, но в очите на Мегън тя приличаше на нещо средно между монашеско расо и хавлия за баня. „Вероятно обаче е много удобна“, помисли си тя.

Ако това беше тронната зала, не беше кой знае колко украсена. Тронът всъщност беше един удобен стол с малко по-дебела тапицерия. Беше поставен до една маса, която вероятно се използваше за официални вечери, но сега служеше за бюро. Нейната красиво полирана, гладка повърхност беше почти цялата затрупана с най-различни книжа, пергаменти, свитъци и книги с шита подвързия, пачи пера, писалки, стила и плочки за писане. Човек имаше чувството, че в старинна библиотека беше станала някаква експлозия.

— Сър — каза Лийф, — благодарим ви, че отделихте от времето си, за да ни приемете.

— Вие сте добре дошли, но бъдете кратки. Сигурно разбирате, че тази сутрин съм много зает и не разполагам с време. — Той посочи към бюрото.

— Напълно ви разбираме — отговори Лийф. — Сър, познавате ли този знак? — Той му подаде златната монета, която Родригес им беше дал.

Фетик я изгледа малко скептично.

— Интервенция — каза той тихо. После прошепна нещо на компютъра, а той му отговори също шепнешком.

Вдигна вежди и пак зашепна нещо. След това каза: — Всемогъщият Род е бил тук?

— Да, сър, видяхме го снощи. Изпраща ви много поздрави — каза Лийф, което не беше самата истина, но си помисли, че Род вероятно би казал така.

— Какво иска той?

— Поиска да разговаряте с нас по един въпрос, който ви засяга… Затова дойдохме да се срещнем с вас — отвърна Лийф.

— Сър — обади се Мегън, — немного отдавна вашите войски се сражаваха с тези на крал Аргат от Орксен.

— Да — каза Фетик и седна, а върху лицето му се изписа злорадство. Изведнъж той вече не изглеждаше толкова безобиден. — Да, ние спечелихме.

— Така беше. Сега проблемът е, че всеки, който се е сражавал с Аргат и го е побеждавал, има опасност да бъде — извинете ме, че трябва да употребя тази неделикатна дума — „натирен“. За миг Фетик я погледна учуден.

— Наистина е неделикатна. — После пак погледна към джоба, в който Лийф беше прибрал знака. — Вие обаче притежавате това… Така че бихме могли да разговаряме за неща от външния свят. Да не искате да кажете, че госпожата, която беше „натирена“ онзи ден, е била…

— Тя се канеше да се сражава с Аргат и щеше да го победи. Беше „натирена“ малко преди да започне битката. Други също са били „натирвани“, обикновено след сражението. Но сега тези неща започват да изпреварват събитието.

— Аргат ли го е извършил, или някой от неговите хора? Или пък…

— Никой не знае. Само забелязахме тази връзка. Затова предупреждаваме хората, които са побеждавали Аргат напоследък, да вземат мерки за своята сигурност. Както тук, така и навсякъде другаде.

— И какви мерки трябва да вземат? — попита Фетик.

Лийф и Мегън се спогледаха.

— Ами… — не знаеше какво да отговори Мегън.

— Бъдете по-внимателен от обикновено при влизане и излизане — обади се Лийф. Беше запознат с изискванията от дипломатическите връзки на баща си. — Ако следвате някакъв определен маршрут при пътуване или във външния свят, трябва да го промените. Ако сте запланували някакви визити, които не са наложителни, отменете ги. Проверете жилището си, за да се уверите дали няма някои предмети, които не сте поставял там и са ви непознати.

— Да си стоя вкъщи? — попита Фетик. — Да затъмня прозорците? Да заключа вратите?

Лийф го погледна и си каза, че може би ще е по-разумно да не отговори веднага.

Фетик седна отново в стола и мушна пръсти в робата.

— Млади господине — каза той, — знаете ли с какво си изкарвам прехраната „отвън“?

Лийф поклати глава. Не беше се запознал толкова подробно с досието на Фетик.

— Събирам боклук — каза лорд Фетик — в Дълът, щата Минесота. Работата ми изисква да следвам стриктно и трите маршрута два пъти в седмицата. Всяка промяна на маршрутите за събиране на боклука би била повод за сериозно недоволство от страна на моите шефове. — Той въздъхна. — Да, знам как е била „натирена“ онази госпожа миналата вечер. Много жалко. Имате ли сведения как е тя?