Том Клэнси - Компютърна полиция

„Би ли могло?“

— Компютър! — каза Мегън.

— Слушам.

— Какъв е максималният брой на ролите, които някой абонат е играл в Сарксос?

— Тридесет и две.

— И как му е името?

— С вашия знак нямате достъп до такава информация. Моля, консултирайте се с Крис Родригес за допълнителни сведения.

— Да, добре. Извади досието на играча Лейтърън.

— Извадено е. На ваше разположение е.

— Колко други роли е играл Лейтърън?

— Пет.

— Една от тях Уейленд ли е?

Настъпи кратко мълчание, след което последва отговорът:

— Да.

При това потвърждение Мегън я обляха ту студени, ту топли вълни.

— Виж какво — каза тя, като си представи купчина ужасяващи възможности, произтичащи от това. Сега трябваше да започне да ги елиминира. — С този знак мога ли да имам достъп до файла на Крис Родригес за направените успешни опити за натирване на някои играчи от Сарксос?

— Такъв достъп е разрешен.

— Извади този файл и го дръж в готовност.

— Направено е.

— Покажи в отделна графа времето, когато са били извършвани тези натирвания, и сложи в началото на всяко по една звездичка.

Компютърът изпълни нареждането.

Всяко време на натирване, което започваше с една ярка звезда, беше наложено върху по-тъмната прозрачна повърхност на съответната колона по-горе.

— Сега извади графиките за Лейтърън и Уейленд и ги наложи върху диаграмата с натирванията.

Компютърът изпълни послушно и това нареждане. Всички случаи на натирване, включително и последното на Елбай, попаднаха в графите на времето, когато Уейленд и Лейтърън са били в играта.

„Но това е невъзможно“, помисли си Мегън, усещайки, че в нея се надигат едновременно и ужас, и тържество. „Това е невъзможно. Данните в дневниците за Уейленд и Лейтърън не можеха да бъдат верни. Те не биха могли да бъдат там по едно и също време. Но ако един от тях беше…“

— Компютър!

— Слушам.

— Възможно ли е един играч да играе две роли едновременно по едно и също време?

— Само в последователен ред. Създателят е изключил възможността за едновременна игра на няколко роли. В системата това се смята за незаконно.

„Те са един и същи играч. И двамата са били в играта по едно и също време. Това не може да бъде. Компютърът не го е забелязал, защото не е програмиран да го забележи. Някой е намерил начин да симулира присъствие в системата“.

— Това е много важно — прошепна Мегън. — Компютър, трябва да разговарям веднага с Крис Родригес. Спешно е.

Настъпи кратко мълчание, след което компютърът отговори:

— Пейджърът на Крис не отговаря. Моля, опитайте по-късно.

— Случаят е спешен — каза Мегън. — Не разбираш ли?

— Системата разбира какво е спешност — отвърна компютърът, — но знакът, който притежавате, не ви дава право да се свързвате с него по това време. Моля, опитайте пак по-късно.

„Той е“, каза си тя. „Натирвачът. Той е. По дяволите!“

— Искате ли да оставите съобщение за Крие Родригес?

Мегън отвори уста, за да каже нещо, и я затвори, след като й дойде друга мисъл.

— Не — отвърна тя.

— Имате ли някакви други поръчки?

Мегън остана загледана в колоните пред нея.

— Покажи ми данните в сървъра и на другите — каза тя. — Покажи ми за същия период и данните за другите роли, които е играл играчът, изпълняващ ролите на Уейленд и Лейтърън.

— Един момент.

Появиха се още три графики. Първата и третата приличаха твърде много на тези за Уейленд и Лейтърън. Имаше някои дребни различия във времето и схемите бяха малко по-сложни, но пак участието за тези роли в играта беше прекалено дълго, за да бъде реално. За четиримесечния период и тук имаше някаква цикличност.

„Става автоматично, помисли си Мегън. Това е очевидно“.

В средата на периода графиката беше по-реална — три часа в игра — двадесет часа извън. Четири часа във, тридесет и пет часа навън… Едно твърде нередовно участие. Не беше като на някой начинаещ, но не беше и на прекалено запален играч.

Мегън затвори за малко очи и пак ги отвори. Това беше добър начин да се увери, че не се заблуждава. Сходствата във въпросните графики бяха твърде очебийни, за да бъдат само съвпадение.

— Запази ги в архива — нареди Мегън.

— Под какъв файл?

— „Мегън и Лийф 1“. Може ли да ми направиш копие от този файл за изпращане по имейла?

— Да.

— Изпрати го на Лийф, Магьосника от плетищата.

— Готово. Чака да го отворят.

— Изпрати му и едно копие извън системата.

— Съобщението изпратено в мрежата в 5:54 часа местно време.