Том Клэнси - Компютърна полиция

Мегън поклати уплашено глава.

— Много други хора биха могли да го сторят.

— Да, знам. Обаче това е една възможност, която трябва да имаме предвид.

Мегън започна да върти чашата между ръцете си.

— Босът на играта може да прави с нея каквото пожелае, но защо ще иска да натирва играчи, които си плащат? Без съответната мотивация тази теория не е много издържана.

— Още не е теория, а просто една вероятност.

— Шерлок Холмс не би я нарекъл дори и с тази дума — Мегън сви рамене. — На този етап няма смисъл да задълбаваме толкова много. Ти си твърде сигурен, че някой друг, освен Аргат може да е отговорен за натирванията. Мислиш, че това е някой, който е бил побеждаван от същите хора, от които и Аргат е бил сразен. Чудесно. И колко са те на брой?

— Шестима — отвърна Лийф — Това са генерали или пълководци и техните имена са Хунсал, Ориета, Уолс, Рутин, Лейтърън и Балк Бурмата.

— Ега ти името — отбеляза Мегън.

— Да, бе. Когато анализираш данните от тази гледна точка, малко си улеснен, защото тези играчи имат нещо общо със североизточната част на Северния континент. Там са градовете, царствата и армиите им или пък в този район са ставали сраженията.

— При такова заключение възможността „натирвачът“ да е един от шестимата се увеличава. Ако не е Аргат, разбира се.

— Точно така. Или поне така ми се струва. Можеш ли да се сетиш за някакво друго заключение?

Мегън поклати глава.

— В момента не. Трябва да се запозная по-подробно с данните, но ти вече ме изпревари. Това е по твоята специалност и след като така виждаш нещата, аз приемам заключението ти.

— Страхотно. Значи това ще бъде следващата нишка, по която ще тръгнем — каза Лийф. — Щях да забравя, направи ли доклада си за Уинтърс?

— Да. Сигурно го е получил. Почакай малко. Искам интервенция — нареди на въздуха Мегън.

— Слушам.

— Кажи ми колко е часът сега у дома?

— Девет и четиридесет и пет вечерта.

— Край. Получил го е преди петнадесет минути — каза Мегън. — А ти предаде ли своя?

— Да. Предаването ще стане автоматично. Ще го получи до един час.

— А тази нова нишка за разследване? — попита Мегън и го погледна изпитателно. — Уведомил ли си го за новите си заключения?

— Ами…

— Не си му казал, преди да се види какво можем да направим по въпроса, така ли?

— Е, това не влиза в противоречие с досегашната ни дейност.

Мегън изпита желание да изскимти, но същевременно чувстваше, че наистина може да са попаднали на нещо важно.

— Виж какво — каза Лийф, — нека караме така един-два дни. Усещам, че сме много близко. Тъй като засега няма изгледи за скорошни сражения…

— Съгласна съм да поработим по тази следа ден-два — успокои го Мегън. — Но не под несъстоятелния предлог, че в момента не се водят битки. Не можем да приемем, че подобен довод може да има нещо общо с това, дали нашият „натирвач“ ще нападне някого. Мисля, че той ще натири, когото си поиска веднага, щом като е готов за това, и много бих искал тази нощ да поработим по въпроса. След като говорим с Уейленд, трябва веднага да се свържем с Фетик, а следващия път, когато дойдем тук, ще се свържем и с херцогиня Морн. Трябва да сме сигурни, че са предупредени и че са повярвали на предупреждението.

— Добре. След това ще започнем разговорите с шестимата генерали — съгласи се Лийф. — Или пък ще говорим с други хора за тях. Ще трябва доста да пътуваме транзит, но… — той сви рамене.

— Добре де, добре, ще си поделим точките — успокои го Мегън. — И аз съм събрала малко… може би не чак толкова, колкото теб, но те също ще свършат работа. Обаче ще трябва да побързаме. Може да мине доста време, докато съберем достатъчно информация за шестимата, за да видим кой от тях е най-вероятно да е „натирвачът“.

— И какво ще правим, ако сме сигурни, че сме го открили?

— Ще се обадим на Компютърната полиция — каза Мегън. — Ще им предадем всичко, с което разполагаме, и ще им кажем да заловят „натирвача“.

— Много ще настоявам да присъствам на залавянето му — обади се Лийф.

— Ще настояваш? Пред кого? Пред Уинтърс? — Мегън скептично го изгледа. — Искаш ли да ти кажа колко са шансовете ти да получиш съгласието му?

— Е, не знам… Но много ще настоявам. Просто заради възможността да изпитам едно удовлетворение.

— Няма да е зле да присъстваме, когато това стане — съгласи се Мегън. — Но аз не разчитам много на това. Мисля, че възрастните ще искат да сме в безопасност. Що се отнася до удовлетворението, то никак няма да е малко, когато пратят „натирвача“ в пандиза. — Мегън отново си припомни как изглеждаше Елбай, когато я откарваха в болницата. Теменужените й очи бяха затворени, а цялото й лице беше в рани. — При всички случаи ще се прославим. В Компютърната полиция ще знаят кой е свършил черната работа.