Том Клэнси - Компютърна полиция

— Така ще е съвсем справедливо. Хайде, да тръгваме — подкани я Лийф, изправи се и се протегна. — Да се махаме оттук и да вървим за срещата с Уейленд.

Те се отправиха към „Овнешкия врат“, като вървяха бавно и предпазливо. Улиците бяха много тъмни и въпреки че луната беше изгряла, не беше се издигнала достатъчно високо, за да хвърля светлина през крепостните стени. Лийф и Мегън стъпваха внимателно по калдъръма и се ослушваха. По сарксоските стандарти Еринт не се считаше за несигурен град. Но всеки град си имаше по някой разбойник, скрит в тъмнината, някой, който би искал да облекчи кесията ви или да ви отнеме стоката. Всъщност в Сарксос гилдията на крадците беше многобройна. Това бяха хора, които в реалния свят водеха напълно порядъчен живот, но предпочитаха да прекарват времето си за отмора, стаявайки се из малките улички, облечени в дрипи, да разговарят помежду си на апашки език и да правят неща, които в нормалния живот щяха да се смятат за ужасно противообществени, но в Сарксос бяха просто едно забавление и част от пейзажа, като кучешките изпражнения по тротоарите на Ню Йорк. Отвратителен кикот в една странична уличка накара Мегън да вдигне глава. Лийф се спря, огледа се в тъмнината, а тя му прошепна в ухото:

— Много интересно.

Той не виждаше нищо, но гласът му беше познат.

— Кой беше? — попита Лийф.

— Отново нашият малък приятел — отвърна Мегън. — Гобо, пеещото джудже.

— А, така ли?

— Мислех, че трябва да е в замъка и да забавлява господаря си с шутовските си номера — каза Мегън.

— Може да изпълнява поръчка. Това според мен също влиза в задълженията му.

— Аха — съгласи се Мегън, но не беше много убедена. — Е, хайде да вървим.

Те продължиха пътя си, минаха през една врата между две крепостни стени и свиха в друга тъмна, криволичеща уличка. Лийф се спря. Мегън продължи да върви.

— Ха, ето го! — каза той.

Мегън спря и се огледа.

— Какво?

— Това.

Лийф си спомни как Мегън беше нарекла „фазана и буренцето“ дупка. Когато се спряха пред вратата на „Овнешкия врат“, а луната постепенно започна да наднича иззад най-външната стена, Мегън се вгледа в постройката, която стърчеше на улицата с напуканите си греди и издялана с брадва врата, пристегната с железни скоби.

— Та това ми прилича на барака — каза тя.

— Някога може и да е била — обади се Лийф. — Хайде да влезем.

Той потропа на вратата. В нея на равнището на очите им се отмести една малка, четвъртита желязна плочка и на улицата проникна сноп слаба светлина, закриван от сянката на глава. Присвити очи се взряха през процепа в Лийф.

— Уейленд — каза той.

Вратичката се затвори и отвътре се чу как дървеното резе се отмести.

— Страхотна техника — прошепна тихо Мегън.

Лийф се засмя.

Вратата бавно се открехна и първо Лийф, а след него и Мегън се вмъкнаха вътре. Лийф видя как Мегън се оглежда наоколо и довършва мисълта си: „Това определено е барака!“ Вероятно и такава си беше — една голяма барака, която може да е била прилепена до старите конюшни, които са се намирали в района. Подът и тук беше от обли камъни като улицата, а стените бяха стари, почернели, с пропукани дъски, тук-там нескопосано замазани с хоросан, за да се прикрият по-големите дупки. Вътре имаше четири-пет малки, прости дървени маси, върху всяка от които беше поставен фенер. Виждаше се и една врата, закрита със завеса, която отделяше сервизните помещения от главното. Там вероятно държаха буретата с бира.

Мъжът, който им отвори вратата, беше поразително висок и красив младеж със зацапана престилка и бричове. Отпред темето му беше започнало да оплешивява, а отзад дългата му коса беше здраво стегната в плитка. Той отново сложи резето, огледа ги от главата до петите и изчезна зад завесата. В най-отдалечения ъгъл на една маса близо до вратата седеше Уейленд. Пред себе си имаше халба с бира, а до нея чакаха още две. Те седнаха при него. Лийф му кимна и погледна към двете чаши.

— Видях ви в „Атила“ — обясни Уейленд. После погледна към Мегън. — Мисля, че сме се срещали.

— И на мен така ми се струва — каза тя и докосна ръката му, както беше прието за поздрав. — Не беше ли на летния фестивал в Лидиос? На пазара?

— Точно така, вие бяхте Кафявата Мег, нали? Обикновено се отбивам там. Беше преди две години.

— Да, вярно.

— Ти си била в Лидиос? — попита Лийф леко изненадан. — Какво си правила там?

— Обикалях бедняшките квартали с благотворителна цел — отвърна Мегън и леко се усмихна. — Исках да огледам това място, но един път ми стига.