Том Клэнси - Компютърна полиция

— Както и да е. Добре дошла — приветства я Уейленд.

Те вдигнаха халбите и отпиха от светлото еринтско, което трудно би могло да мине за бира.

— Току-що идвам оттам — каза Уейленд. — Станало е като гнездо на стършели.

— Каква е причината?

— Новините за това, което става тук — отвърна Уейленд и отпи още една глътка, сякаш за да отстрани лошия вкус в устата си. — Цялата тази работа с херцога, който дойде изневиделица и се опитва да окаже натиск върху бедния Фетик да влезе в съюз с Аргат. — Уейленд поклати глава. — Много други страни са в това положение, шест или седем държавици изведнъж бяха подложени на силен натиск да сключат съюз. Изглежда, някой много бърза това да стане.

— Защо? — попита Мегън. — От кого мислиш, че се бои той?

— Не знам дали се бои — отвърна Уейленд. — По-скоро ми се струва, че го е яд.

Той се облегна назад на пейката до попуканата стена и се загледа в бирата си.

— Както казах, имах път към Арстан и Лидиос, но по пътя се спрях, за да поработя за пощите…

— За пощите? — попита Мегън.

— Ами, да — отвърна Уейленд. — За бързата поща в източния край, която минава от лидианците за Орксен и стига до полуостров Даймиш. Техният разпределителен център е в Галев, който се намира… чакай да видя, на сто левги южно оттук. Понякога, когато в момента не съм ангажиран или пък имам нужда да изкарам някой и друг сребърник, спирам там и подковавам пощенските коне. Доста сигурна работа. Винаги минават нагоре-надолу пощаджии на коне, специални куриери и тем подобни. — Той отново отпи от бирата. — Този път обаче бях там в разгара на лятото. Те използват дългите дни по това време на годината и увеличават броя на конните пощаджии. Освен това има и повече частни куриери на коне. На всеки два часа минава по някой. Та в този ден имаше четирима куриери на Аргат, всичките с неговия знак и всичките страшно бързаха. Двама не се спряха, но двама спряха да сменят конете и продължиха отново. Естествено всеки каза по някоя и друга дума по каква работа са тръгнали. Знаеш как е. Работата на конния пощаджия сигурно е много отегчителна. Обичат да се хвалят колко важна е задачата им. Идиоти.

Та двама от тези пощаджии — единият, който не спря, и другият, който спря, идваха направо от Черния замък на Аргат и пътуваха директно за град Герна в Торива.

— Какво? При крал Стен? — попита Лийф.

— Не, не, при неговия главнокомандващ Лейтърън.

Лийф веднага се загледа в бирата си. Мегън повдигна вежди.

— Не го познавам.

Уейленд сви рамене.

— Това е още един новоиздигнал се млад генерал. От две години има някои бляскави победи, също и над Аргат. Тези поражения го поставиха в твърде неловко положение и някои хора започнаха да говорят, че може би вече не е толкова силен. Някои дори мислят, че точно това е причината за цялата беля, която стана с Елбай на север. Затова бяха тези куриери, които изведнъж започнаха да щъкат насам-натам. Онзи, който спря, каза, че другият, който не спря, носел Черната стрела.

Мегън също се загледа в бирата си, а Лийф започна небрежно да се почесва. Според традицията на Северния континент Черната стрела беше обявяване на кръвна вражда до смърт.

— Може би на Аргат му е омръзнало да го побеждават — обади се Лийф.

— Не съм много сигурен дали това е причината — отвърна Уейленд, отпи и остави халбата на масата. — Но нали това искахте да ви разкажа?

Лийф кимна.

— Казваш, че Елбай била „натирена“?

— Така чух — отвърна Уейленд. — Новините се разпространяват бързо.

Лийф мълчаливо се съгласи. В средновековието за новините сигурно са били необходими дни и дори седмици да стигнат от едно място на друго. Но тук, макар обстановката да беше средновековна, имаше и имейл. Все още се използваха куриери, но повече, за да пренасят предмети, а не новини.

— Сега тази битка няма да се води — продължи Уейленд. — Но изведнъж започна да се говори, че Аргат насочва вниманието си на юг, към Торива, където е Лейтърън.

— И защо е тази промяна? — попита тихо Мегън.

Лийф погледна към Уейленд, който също го изгледа и прошепна:

— Ти никога не си обичал да се бъркаш в подобни работи, млади момко. Какъв интерес имаш от това? Искаш да застанеш на нечия страна ли? Идеята не ми се струва много добра.

Лийф помълча за момент и погледна крадешком към Мегън. Тя почти незабележимо му кимна.

— Не искам да заставам на ничия страна — отговори той. — Искаме да открием кой е виновникът за тези „натирвания“.

Уейленд кимна.