Том Клэнси - Компютърна полиция

— Наистина ли ни го отнеха?

— Какво искаш да кажеш? Отнеха ни го. Той прекрати участието ни.

— И ти просто ще се примириш с това? Просто така?

— Ами… — тя го погледна.

Лийф стана и започна да се разхожда напред-назад.

— Виж какво — каза той, — не искам да се правя на герой или нещо подобно. Не знам как е с теб, но се чувствам в известна степен отговорен.

— За какво? Ние не сме избутали онази госпожа от пътя!

— Опитахме се да я предупредим. Не го направихме както трябва. Предупреждението ни не стигна до нея. Не се ли чувстваш отговорна за това?

Мегън седна на канапето и се хвана за главата.

— Да, чувствам се, и то много — каза тя. — Но не знам какво бихме могли да направим, след като вече е станало.

— Просто да не се отказваме — настоя Лийф.

— Не чу ли какво каза Уинтърс? Той прекратява мисията ни. Ако ни хванат…

— Как ще го направят? Ние играчи ли сме в Сарксос? Имаме право да се включваме в играта, когато поискаме, не е ли така?

— Да, но… ако го направим, веднага ще разберат каква е целта ни!

— Така ли? А не сме ли само едни много съвестни млади изследователи сътрудници на Компютърната полиция?

— Лийф дяволито се усмихна. — Кой би се усъмнил, че не сме се подчинили на заповедта? Искам да кажа, умишлено.

— Лийф вирна глава и си придаде най-невинен и благороден вид.

Това накара Мегън да се засмее.

— Те не могат да ни заповядат — продължи да я убеждава Лийф. — Да изразят мнение да, но…

— Ти си изумителен — каза тя.

— Благодаря. И скромен.

— Ау! — възкликна Мегън.

— Помисли — подкани я Лийф, — причината за късмета ни да бъдем изследователи сътрудници е преди всичко в това, че те са открили у нас нещо, което ни отличава от нормалното поведение. Може би е, че сме по-склонни да се хвърлим в нещо непознато от другите. Ако се откажем, защото така ни било казано…

— Ако бяхме редовни служители на Компютърната полиция, щяхме да изпълняваме всичко, каквото ни кажат, Лийф! Дисциплината…

— По дяволите дисциплината — провикна се Лийф. — Е, не исках да кажа това. Но ние не сме редовни служители. Това ни дава известна…

— Свобода? — скара му се тя.

— Мегън, казвам ти, че в този случай съм прав. Знаеш, че е така. Затова ме зяпаш толкова странно. Трябва да се видиш отстрани.

Тя го погледна разколебана. Да пренебрегне „предложението“ на Уинтърс беше в противоречие с нейните принципи. Разбираше загрижеността му. Знаеше какво биха казали родителите й, ако им разкажеше какво се беше случило. Но в момента нямаше значение дали изобщо смята да им разкаже. „Може би по-късно. Но сега… трябва да реша сама“.

— Ами… — каза тя.

— Освен това проблемите ни не са свършили — продължи Лийф. — Аргат или който и да е все още е там. Обзалагам се, че той, тя, те или то…

— Обзалагам се, че е той.

— Е, както и да е. Те все още държат на прицел хора. Какво ще кажеш за другите двама благородници Фетик и Морн? Ако се съди по това, което тя каза миналата вечер, има вероятност те да бъдат следващите обекти. Помисли, Мегън! Който и да върши тези неща, той вече не чака някой да победи Аргат, за да го нападне. Дали това е самият Аргат или някой, който използва някакво необикновено прикритие…

— Това, което все още не мога да разбера, е защо изобщо постъпва така.

— За да си отмъсти — предположи Лийф, — а може нападателят да е луд. Няма значение, това тепърва ще се изясни. Но каквато и да е причината и който и да е извършителят, той вече започва да става нетърпелив. Хората биват нападани, преди още да са атакували Аргат, още щом има вероятност той да бъде победен.

— Да, разбирам логиката ти. И какво ще правим? Да отидем и да се опитаме да ги предупредим ли? За кои кралства ставаше дума?

— Еринт и Едлея — отвърна той. — Имам съвсем слаба представа за тях. Те са северните съседи на Орксен. Разполагам с достатъчно точки за транзитирането ни дотам. Можем да отидем още тази нощ. Едва ли ще започнат война веднага. Възможно е да ги…

— Какво? Да ги накараме да се откажат от кампанията, която са подготвяли и която толкова биха искали да осъществят? Това ще е голям номер.

— Поне трябва да опитаме. Миналата вечер не положихме всички усилия и видя какво стана. Да не искаш и новите обекти да бъдат избутани от шосето или да стане нещо по-лошо? А какво ще стане с другите, които скоро може да се окажат в подобно положение? Това се отнася и за други играчи, които искат да се опитат да победят Аргат. След онези двамата те също ще бъдат заплашени. Ако успеем да открием кои други играчи имат намерение да се сражават с него, може да открием и някаква друга обединяваща ги черта, някакви данни, които биха могли да ни отведат до извършителя. И аз го искам. Искам го — повтори Лийф тихо.