Том Клэнси - Компютърна полиция

— Ами, ние имаме само подозрения — отвърна Мегън. — Но не мога да се отърва от мисълта, че те бяха достатъчни, за да я спасят.

— Може би — каза Уинтърс. — Лийф ми поразказа за един игрален герой на име Аргат.

Мегън кимна.

— Почти всеки, който се е сражавал с него през последните три години и го е побеждавал, е бил натирен.

— Но не си сигурна, че това е негово дело.

— Вече не знам. Вчера наистина имах само подозрения, но… нямах достатъчно факти.

Уинтърс се усмихна малко мрачно.

— Такива могат и да не се появят. В случая трябва да прибегнем към методите на Шерлок Холмс. Разбира се, след като Компютърната полиция се намеси, ще можем да накараме ръководството на играта Сарксос да ни сътрудничи и да ни даде истински имена, игрални дневници и друга подобна информация. Естествено ще трябва да направим съответните постъпки. Никога не се съгласяват лесно да ни предоставят подобни неща.

— Може би ако някой играч се опита да разговаря с Крис Родригес — каза Мегън.

— На този етап не можем да хабим много време за това, което може или не може — прекъсна я Уинтърс. — Ще го направим в съответствие с изискванията на закона. Както и да е, от вашето досегашно разследване би ли могла да посочиш още някого, върху когото има вероятност да падне подозрение?

— Не, никого, който да ни се е набил в очи. Проблемът с, че има прекалено много играчи. Дори и да успеем да се доберем до базата с данни, тя е огромна. Все си мисля, че трябва да има някакъв начин да ги пресеем, но не се знае как. Доста играчи биха могли да имат някакъв мотив за нападение, но само един го е извършил. Не можеш да обвиняваш невинни хора само защото има някаква вероятност да са виновни.

— Бъдещият оперативен работник заговори в теб — каза с нотка на сдържано одобрение Уинтърс. — Мегън, ти още не си се отърсила от шока. Това е разбираемо. Лийф се чувства по същия начин. Нека се разделим за известно време. Но бих се радвал, ако в следващите осемнадесет — двадесет часа получа някакъв писмен доклад от теб. Нещо, което да послужи за отправна точка на нашите детективи, когато ги изпратим там. Направи го колкото може по-подробен. Всъщност ще е добре, ако поговориш с някои хора от Сарксос и ни дадеш достъп до записа на участието си в играта от миналата нощ.

Като чу това, Мегън силно се изчерви.

— Господин Уинтърс, мисля, че някои казани от нас неща могат да се тълкуват като заплаха…

— Чух какво каза племенницата на госпожа Ричардсън — успокои я Уинтърс. — Разбирам, че изпитваш някои съмнения относно законността на вашето участие в тази ситуация. Имам ти доверие, мисля, че го знаеш. Ако имате някакви проблеми със закона, знаеш, че ще ви подкрепим. Но за всеки случай може ли някой в дома ти да потвърди алибито ти за снощи?

Мегън поклати глава.

— Никой, освен самата мрежа. Няма начин да се представиш за друг, когато записваш участието си в архива. Това е твоят мозък, твоето тяло и твоето имплантирано устройство. А що се отнася до останалото… — Тя сви рамене и след това добави с лека усмивка: — Не виждам как бих могла да отида за това време с кола оттук до Блумингтън в Илинойс, за да блъсна Елбай, т.е. госпожа Ричардсън.

— Така е — съгласи се Уинтърс и отново леко се усмихна. — Не се безпокой. За момента си под прикритие. Хайде, върви на училище и ако можеш, приготви доклада си тази вечер. Ще изпратим нашите специални агенти. През това време можеш да се считаш свободна от отговорност по тази задача. Искам обаче да ти благодаря за оказаната помощ. Все пак ни насочихте по някаква следа, а и ни запознахте с някои ваши теории, които могат да се окажат полезни. Освен това сега имаме много по-добра представа за положението, а нямаше да я имаме за такова кратко време. Оценяваме усилията ви. Продължавай да отделяш от времето и възможностите си на мрежата… Не забравяй и собствената си сигурност, като имаш предвид характера на човека, когото търсим, и това, че той може и да има някаква представа каква е била задачата ви.

— Мисля, че не сме се доближавали до него — успокои го Мегън. — Въпреки това благодаря за предупреждението.

Тя прекъсна връзката, замисли се за момент, после поговори с импланта си и го накара да се обади на Лийф.

Той седеше в работното си място — паянтовата къща, и изглеждаше много потиснат — нещо необикновено за него. Вдигна очи, когато Мегън се появи пред погледа му.

— Разговаря ли с него? — попита я Лийф.

— Да.

— Отнеха ни случая.

— Ами! — Лийф я погледна малко недоверчиво.