Том Клэнси - Компютърна полиция

Стана сковано от креслото. „Наистина трябва да си поговоря с апаратурата за съкращаване на мускулите. Чувствам се така, като че ли не съм се помръдвала от часове“.

Тя се заразхожда тихо из кабинета, като изключваше онези части от компютъра, които не трябваше да работят през нощта. Спря се пред бюрото, където някой, за разлика от друг път, предвидливо беше махнал книгите си пред оптическото имплантирано устройство. „Да вечеряш с Уилям Шекспир“, „Как да се ориентираме в бъдещия хаос“, „Войната през 2080“, „Рицарят, смъртта и дяволът“. Върху какво ли работи? Мегън се замисли, прозя се и отиде да си легне.

Рано на другата сутрин тя слезе долу и завари баща си да седи при масата в кухнята и да гледа със загрижен вид стерео видеоекрана на кухненската стена.

— Ти не се ли занимаваш с подобни неща в свободните си часове? — попита той, като посочи телевизионния екран.

Мегън, която се опитваше да сложи пуловера си върху ризата, най-после успя да го нахлузи и погледна нататък. Виждаше се знакът на Сарксос, а зад него една носилка, която санитари извадиха от колата за бърза помощ и бързо затъркаляха към спешното отделение. Бяха облечени в оранжеви гащеризони със синя звезда на гърбовете. Гласът на говорителя казваше:

— Племенницата на жената, която също играе в Сарксос, каза, че е нападение, което може би е опит за отмъщение от някой друг играч. Елън Ричардсън, която играе в популярната игра Сарксос роля под името Елбай, била на път за работата си в пощенската станция на Блумингтън, щата Илинойс, когато някакъв шантав шофьор изблъскал колата й извън пътя и станал причина тя да се удари в един стълб. Откарана е в Милосърдната болница в центъра на града и е в кома. Състоянието й се определя като „критично“, но стабилно.

Картината се смени с жена в медицинска униформа, която се готвеше да направи изявление.

— В момента пациентката не реагира на стимулатори, но при първа възможност ще бъде оперирана. Докторите и дават седемдесет и три процента шанс да…

— Господи! — тихо каза Мегън.

— Да не би да я познаваш? — попита баща й.

Тя поклати глава, неспособна да отмести поглед от екрана, на който в момента се появи младата руса жена, с която бяха разговаряли преди осем-девет часа. По лицето й се стичаха сълзи и тя едва сдържаше гнева си.

— … казаха, че ако леля ми продължи да действа така, както възнамеряваше в играта, може да й се случи нещо неприятно, без да уточняват какво. Леля ми не обърна внимание на това предупреждение. По време на играта често можете да чуете подобни неща от хора, които се опитват да блъфират, за да не им се пречи. Никой не е предполагал, че някой ще… — Тя се задави от сълзите и извърна лице от камерата, като даде знак с ръка да я махнат.

Мегън стоеше, без да помръдне. От ужас я обливаха ту горещи, ту студени вълни.

„Закъсняхме. Много закъсняхме. Ами ако…“

— О, не, ако някой си помисли, че ние…

Тя се затича към компютъра, за да се обади на Джеймс Уинтърс.

Когато го завари в кабинета му, завесите бяха дръпнати й Уинтърс се беше съсредоточил в една аудио стерео информационна бланка на бюрото си.

— Да — каза той, без да вдигне глава, — предположих, че скоро ще се обадиш. Какво знаеш за случилото се?

— Чух за госпожата в Блумингтън — отвърна Мегън. — Господи, Уинтърс, чувствам се ужасно… Та вчера бяхме с нея…

— Лийф ми каза — прекъсна я той. — Обаче не е знаела, че сте там.

— Не.

— Кажи ми — продължи Уинтърс, но вдигна ръка, — не, почакай докато видим това… — Той отново се загледа в бланката. — Получих информация от болницата в Блумингтън. Сега тя влиза в операционната. Повечето от раните й не са сериозни, но сътресението на мозъка обикновено е проблем. Не можеш да кажеш колко е сериозно, докато мозъкът не „регистрира“ увреждането и не реагира. Нейният случай се нарича „контраудар“, т.е. когато мозъкът се удря във вътрешната стена на черепа и се наранява при съприкосновението. Ако успеят навреме да предизвикат спадане на отока… тя ще се оправи. Засега поне няма непосредствена опасност да умре.

— Господи! — възкликна Мегън. — Трябваше да положим повече усилия, да намерим начин да я предупредим. Трябваше да…

— Да — съгласи се малко троснато Уинтърс, — от умуване, след като нещо е станало, няма кой знае каква полза. Но в случая имате нужда да се отделите малко от събитието и да видите дали това, което се случи, ви пречи да разсъждавате трезво. Признавам, че е шокиращо. — Той въздъхна и отмести настрана бланката. — Както и да е, искам незабавно да прекратите участието си в тази работа и да ни оставите ние да поемем случая. Когато става въпрос само за повреда на техника, влизане с взлом, унищожаване на имущество, е едно, но когато имаме посегателство, в случая със смъртоносно оръжие, е съвсем друго. Тогава това престава да е работа само на изследователите. Все пак ще ми е интересно да узная твоите подозрения.