Том Клэнси - Компютърна полиция

— Ако я предупредим, това може да послужи за предупреждение и на Аргат или на онзи, който е отговорен за тези натирвания — запъна се Лийф. — Тогава ще загубим всякаква възможност да открием кой е той или тя.

Мегън се хвана за главата.

— Не мога да повярвам, че изобщо спорим за такива неща. Не можеш да използваш за примамка друг играч!

— Мегън, помисли трезво за малко! Как ще я предупредим? Ние не знаем коя е тя в реалния живот и няма начин да го научим. Забрави ли какви са правилата за поверителността на информацията? Ако тя желае да остане анонимна, няма начин да я открием.

— Ами ако се доберем до боса на играта чрез Компютърната полиция…?

— Да, бе. Ще ги накараме да нарушат правилата за поверителността, и то само по подозрения, така ли? Няма начин да го направят. Дори и ако успеем да ги убедим, ще мине твърде много време, за да има някаква полза.

— Тогава трябва да отидем и да я предупредим сега — каза Мегън.

Лийф продължително я изгледа. После с известно нежелание каза:

— Добре. Нали видя емблемата й… онзи гущер. Долу имаше няколко души със същия знак. Хайде да слезем и да се представим… Да излезем от прикритието.

— Става.

Лийф прекрати невидимостта, доволен, че не му се налага да я поддържа повече, и те слязоха по стълбите в голямата зала. Огледаха се, но Елбай не се виждаше никъде.

— Встрани има някакви малки стаи, където хората могат да се уединяват — каза Лийф. — Може да е там…

— Не, те са охранявани — предупреди го Мегън. — Я погледни нататък.

Беше младата жена, която преди бяха видели с Елбай. Върху яркосинята си роба беше сложила една с по-тъмен цвят, а на гърдите й се виждаше знакът на гущера, който отличаваше хората на Елбай. Тя се вглеждаше замислена в благородниците и воините наоколо, които ядяха, пиеха и разговаряха.

Мегън и Лийф се запътиха към нея, предизвиквайки любопитството и насмешките на събралите се благородници със странното си облекло на вмъкнали се на приема натрапници.

— Извинете ме — обърна се Лийф към младата русокоса жена и леко се поклони, — ако, както предполагам, вие сте с лейди Елбай…

— Ако ви трябва публика — каза жената, поглеждайки го с любопитство, — опасявам се, че нея я няма тази вечер.

— Не, не я търсим за публика — каза тихо Мегън, — а за едно предупреждение.

Жената ги погледна с изненада.

— Предупреждение за какво?

— Аргат — каза Лийф.

Тя ги огледа предпазливо.

— Ако, както се говори, вашата лейди замисля нападение срещу войските на Аргат — каза Лийф, — трябва да я предупредим, че след това може да й се случи нещо… неприятно. Напоследък хората, които са побеждавали Аргат, са имали неприятности… както личи и от събирането тук тази вечер.

Лицето на племенницата на Елбай доби ледено изражение.

— Интересно предупреждение — каза тя. — Кой ви изпрати?

Лийф отвори уста, за да каже нещо, но я затвори.

— Струва ми се, че от такова предупреждение Аргат може да има повече полза — отбеляза младата жена, — ако наистина има вероятност той да бъде нападнат.

— Никой не ни е изпратил — каза. Мегън. — Ние работим самостоятелно… мислим само доброто на вашата леля, лейди Елбай.

Очите на жената леко се разшириха, но после пак се свиха.

— Малцина знаят, че сме роднини — каза тя. — Кои сте вие?

— Ух — въздъхна Мегън.

— Разследваме случаите на „натирвания“ — обади се Лийф и Мегън усети внезапно облекчение, че той не добави „за компютърната полиция“. Това щеше да е малко прекалено. — Опасяваме се, че вашата леля е заплашена от „натирване“, ако изпълни намерението си.

— Така ли? И как ще стане това?

„Как да й го кажа по-дипломатично — запита се Лийф, като се чудеше как би го казал баща му. — Вероятно със заобикалки“.

— Ако Лилан, Гудлием и Менел… — започна той.

Младата жена веднага присви очи.

— По принцип не обсъждам неща, които засягат други хора, особено пък с непознати, за които нямам гаранции, че мога да им имам доверие. — Изражението й стана още по-студено. — Мисля, че трябва да си вървите.

— Моля ви… нека поговорим с лейди Елбай.

— Това е невъзможно. Извикаха я по работа и така може би стана по-добре.

— Вижте, наистина е важно — настоя Мегън.

— Може би е важно за вас — отвърна студено младата жена. — Бих приела по-благосклонно предупреждението ви, ако не беше очевидно, че вие или някой, свързан с вас, съвсем наскоро сте ни шпионирали. Както казват, съветът на шпионина е нож с две остриета, а моята работа е да предпазвам леля ми от такива, които могат да й навредят.