Том Клэнси - Компютърна полиция

Елбай високо се засмя.

— Раист, да не искаш да ми кажеш, че Лилан, Гудлием и Менел не са също такъв трън в неговия задник, колкото са в моя. С настъпването на пролетта те непрекъснато сноват насам-натам из Северната страна и търсят война, в която да се намесят. Нямах нищо, в което бих желала те да се намесват, и им го казах. Казах им също да се омитат, докато не съм загубила търпение. Е, те се ометоха, но къде отидоха? Право на границата с Орксения. И какво направиха? Продадоха договорите на армиите си на Аргат.

— Вижте сега — обади се елегантният дребен мъж, — вижте сега, лейди Елбай, нещо като че ли бъркате фактите. Тези договори бяха купени от Енвър, лорд на Покрайнините, който, както знаете…

— … който, както всички знаем, не смее да пръдне, без Аргат да му каже в какъв цвят да го направи — прекъсна го Елбай и се намръщи. — Не обиждай разузнаването ми, като се опитваш да ме убедиш, че Енвър е действал на своя глава. Аргат му нареди да купи тихомълком тези договори и да насочи войските на тримата лордове срещу моите. Мога само да добавя, че моите войски си седят в летния лагер мирно и тихо, без да закачат никого. Това е нещо, което твоят господар не може да разбере, затова си мисли, че зад тази работа се крие някакъв заговор. — Елбай прехвърли крак върху крак, като през цялото време поклащаше небрежно опряния о пода меч. Светлината от лампата попадна върху него и се отрази върху спуснатия наблизо гоблен. Извезаните върху него бягащи ловни кучета като че ли се зазяпаха в местещата се светлина. — Е, щом като иска заговор, ще го има. Не мисли, че не съм забелязала раздвижването на войските през последните няколко дни. Познавам обкръжението веднага щом се появят признаци. Искам да кажа, опита за обкръжение. Ще е по-добре твоят господар Аргат да погледне на изток, защото подкрепленията ми пристигат в пълна готовност. Те са три пъти повече от войската, която той може да събере сега. Знам числеността й и намеренията му, докато той може и да не знае моите. Нали затова плащам на моите магьосници, а трябва да те уверя, че те са най-добрите.

Дребният, елегантен мъж не се помръдна. Изразът на лицето му изобщо не се промени.

— Сега господарят ти има няколко възможности за действие — каза Елбай. — Той може да продължи да върви по пътя, по който е тръгнал. В такъв случай утре вечер или рано на следващия ден Лилан, Гудлием и Менел ще бъдат превърнати в купчина тор заедно с войските им. След като направя от тях това, за което могат най-добре да бъдат използвани, ще положа усилия да сторя същото и с Аргат. Може би ще ми отнеме малко повече време, но моите хора са събрани и готови, а неговите са разпръснати къде ли не, за да плашат околните кралства да не се намесват. Ще видим тази работа. Предполагам, че в момента, в който някой нападне Аргат с достатъчно големи сили, всичките му съседи, които той държи бездейни със заплахи от доста време, също ще се намесят. Мислиш ли, че той е предвидил възможността да бъде нападнат едновременно от пет страни? Защото тъкмо това възнамеряваме да направим, ако не и нещо повече. От краля на орксенианците Аргат ще остане само едно мазно, червено петно, когато конят ми и конете на останалите престанат да го тъпчат.

Елбай замълча. В помещението настъпи пълна тишина. Чуваше се само лекото стържене на острието на меча й върху каменния под. Лийф задържа дъха си от страх, че някой може да го чуе. Подозираше, че и Мегън до него прави същото.

— Така — каза накрая Елбай. — Това е първата възможност. Другата възможност е той да извика своите три приятелчета и да ги накара да насочат войските си в друга посока. Ако това стане, всички скоро ще узнаят какво се е случило. Никой от тях не може да пази нещо в тайна особено пък когато са убедени, че са ги използвали за цели, които не са влизали в плановете им. В случая те ще си помислят точно това и репутацията на господаря ти ще пострада, а това ще му донесе всевъзможни други неприятности ако не тази година, то през следващата. Обаче аз съм готова да се обзаложа, че ще бъде през тази година.

— Не сте ли прекалено самоуверена? — попита Раист.

— О, съвсем не — отвърна Елбай. — Убедена съм, че твоят господар няма да се възползва и от възможност номер две. Доста вероятно е при тази възможност авторитетът му да пострада. Има и трета възможност, при която той сам да се нахвърли върху Лилан, Гудлием и Менел и да унищожи армиите им. По такъв начин неговата войска ще има какво да прави, без да бъде унищожена от моята. Така би си създал репутацията на човек „въдворил ред в Покрайнините“. Рейтингът му ще се покачи. За него няма да е трудно да се справи с войските на тримата, а и авторитетът му няма да пострада.