Том Клэнси - Компютърна полиция

— Ама нали и ние тъкмо това се опитваме да направим…

— Лека нощ — прекъсна я твърдо младата жена. — Веднага напуснете… преди да съм наредила да ви изхвърлят.

Те я погледнаха и се отправиха към вратата.

Лийф й хвърли още един поглед през рамо, преди да излязат. Племенницата на Елбай беше извикала един човек, който носеше знака на леля й. Беше висок и плешив. Сега тя бързо шепнеше нещо в ухото му. Той погледна след Лийф и Мегън и бързо напусна залата през един от страничните изходи. Те все още бяха сред множеството на площада, когато един ездач профуча край тях и след това изчезна, измествайки с гръм въздуха около себе си.

— Страхотно — промърмори Лийф. — Сега няма начин да разберем къде е отишла.

— Започвам да имам много лошо предчувствие за цялата работа — сподели Мегън. — Мисля, че положението около Аргат става все по-напечено. Иначе защо и той ще заминава?

Лийф поклати глава.

— Е, поне се опитахме — успокои я той.

— С опити не се върши работа — каза мрачно Мегън. — Само с дела.

Лийф я погледна накриво, докато вървяха през площада.

— А, пак ли ще ми цитираш класици? Емерсън ли беше, или Елисън?

— Майка ми — отвърна Мегън. — Хайде… да се махаме оттук. Трябва да помислим. Колкото и да ми е неприятно да го кажа, винаги мисля най-добре, когато съм извън мрежата.

Те напуснаха играта и отидоха до работното място на Лийф. Беше нещо, което Мегън беше виждала само на картина. Паянтова къща в древен исландски стил, покрита с рехави дъски вместо с керемиди, и с фронтони с драконови глави. Вътре беше много чисто и подредено в най-съвременен датски стил. Големите, разположени точно един срещу друг прозорци, гледаха към зелени ливади, над които се виждаше бледосиньо небе.

Мегън обаче не беше в настроение да се наслаждава на гледката. Двамата с Лийф поспориха повече от час за това, какво са направили и как биха могли да го направят по-добре. Стигна се до кавга, макар първоначалните й намерения да не бяха такива.

— Честно казано, не знам как бихме могли да го направим по-добре — каза Лийф. — Това е мисия за установяване на фактите. Е добре. Установихме ги. При това са твърде добри.

— Така е… ама, Лийф, няма да можем да открием бързо нищо, което би ни помогнало! Не мога да се отърва от чувството, че трябваше да го направим по-организирано.

— Така ли? И откога имаш това чувство? Мисля, че преди да тръгнем, го нямаше.

— Няма значение. Сега го имам. Безпокоя се и за онези двамата, които спомена Елбай — Фетик и Морн. — Мегън ходеше напред-назад, като клатеше глава. — Да предположим, че Аргат успее да се измъкне невредим от битката, която предстои. Няма да е чудно, ако го направи. Известен е с това, че умее да се измъква дори когато цялата му войска е изклана. И тогава ще реши да си го изкара на тях. Елбай каза, че те могат да се окажат в състояние да го победят, а това ги прави потенциални обекти за натирване.

— Би могло, ако ние продължаваме да вървим в тази задънена улица и да търсим за всичко логични обяснения.

— Ако можеш да предложиш нещо по-добро, бих искала да го чуя — подразни го Мегън.

Лийф седна на канапето и прокара пръсти през червеникавата си коса — жест, който показваше, че и той не може да предложи нещо друго.

— Виж какво — каза той. — Хайде да си починем малко от тази работа, какво ще кажеш? Тъпчем на едно място.

Мегън въздъхна и кимна в знак на съгласие.

— Добре — каза тя. — Кога ще се срещнем отново?

— Може би утре вечер?

— Не мога — отвърна Мегън. — У нас утре е семеен ден. Тогава не играя. Трябва да си седя вкъщи и да гледам как братята ми ще ни изядат и ушите. Нека да е вдругиден вечерта, а?

— Съгласен съм.

Мегън се приготви да изключи имплантираното си устройство.

— Виж какво, съжалявам, че ти повиших тон.

— Не си повишавала тон — каза Лийф и се усмихна малко накриво.

— Е, добре тогава. Не съм. Но ти си прав. Направихме всичко възможно.

Лийф завря пръст в ухото си, като че ли за да го отпуши.

— Сигурно е от това, че дълго се опитвах да ни държа невидими — каза той. — Бих се заклел, че чух да казваш, че съм прав.

— Веднага мога да ти кажа нещо друго, и то на английски. Ще се видим вдругиден вечерта.

Лийф й помаха с ръка и тя изчезна.

Мегън примигна и се озова в креслото си в кабинета. В стаята цареше сумрак. Погледна часовника. Беше късно за училищни занимания. Добре че беше си написала домашните, преди да се потопи в Сарксос за срещата с Лийф „Липсва ми само майка ми в тази работа“ — каза си тя.