Том Клэнси - Компютърна полиция

— Добре. Можеш ли да ни направиш невидими?

Той я погледна малко изненадан.

— Разбира се.

— И двамата?

Лийф се замисли.

— Не за дълго.

— Не е нужно. Просто докато влезем в главната зала, където е срещата на важните клечки. След това можем да се скрием зад някой гоблен или нещо подобно.

— Това ще ми струва точки — каза Лийф.

— Ще имаш основателна причина. О, хайде, Лийф. Ще ти прехвърля малко точки за компенсация! И аз имам известен резерв.

— Съгласен. Само че нека да отидем колкото може по-близо. Къде е тукашната голяма зала?

— Сигурна съм, че е във вътрешната крепост.

Допиха питиетата си максимално спокойно, платиха сметката и излязоха на малката уличка, разговаряйки, за да изглежда държанието им нормално. В нощ като тази хората, които не говореха в тъмното, повече привличаха вниманието.

— Ако и двамата са вътре — каза Лийф, — можем да се заловим за работа.

— Ако са — усъмни се Мегън.

Те се насочиха към крепостта — висока сграда от каменни блокове, която се извисяваше в дъното на централния пазарен площад.

Около отворената главна врата се бяха скупчили няколко роти стражи, които пиеха от метални чаши и тихо разговаряха, като се оглеждаха поне на пръв поглед внимателно. Повечето носеха цветни сюртуци върху броните и почти всички имаха извезан нечий знак на гърдите. Те не се загледаха много в Мегън и Лийф, които минаха покрай тях и се насочиха към сянката на едната страна на крепостта. Покрай нея минаваше тесен път, който водеше по-навътре в града. Когато Мегън минаваше покрай вратата, погледна за миг вътре. Картината беше много пъстра, гласовете на хората отекваха във високия таван на залата, а огромни гоблени в дъното леко се поклащаха от вятъра, идваш от тесните високи бойници, които те закриваха.

Лийф избра едно място точно зад предния ъгъл на крепостта, където не достигаше светлината от факлите, и затърси нещо в един от джобовете си.

— Игрална връзка — прошепна той.

Мегън усети лека вибрация във въздуха, която й подсказа, че компютърът на играта разговаря тихо с Лийф, за да не бъде чут от никой друг.

— Прехвърляне на точки. Невидимост. Пространство за двама. — Той млъкна и повдигна вежди. После погледна Мегън. — Знаеш ли колко ще ни струва…

— Не ме е грижа, ако не е повече от три хиляди точки — каза тя. — Защото имам само толкова.

— О, не, струва само двеста точки.

— Чудесно. Игрална връзка — прошепна тя.

— Слушам — каза в ухото й компютърът.

— Прехвърли двеста точки на Лийф.

— Готово.

— Прехвърлени са.

— Добре — каза Лийф. — Знаеш ли как става тази работа?

— В общи линии.

— Не заставай между погледа на някого и силен източник на светлина. За щастие вътре ще има най-вече факли. Стой близо до стените, това е най-добрият начин и ако все пак ти се наложи да минеш през светлина, направи го бавно. Говори много тихо. Невидимото пространство усилва звука. И в името на Род не се блъскай в никого.

— Добре.

— Игрова интервенция — каза Лийф. Настъпи кратко мълчание. — Невидимо пространство — продължи Лийф.

Изведнъж отвсякъде започна да се чува звук като от звънец и кожата я засърбя. Мегън се огледа. Всичко друго изглеждаше нормално, но когато вдигна ръце пред очите си, не ги видя.

Обърна се и установи, че не може да види и Лийф. Това беше страничен ефект, който не беше съвсем предвидила.

— О’кей — каза гласът му до нея. Беше необикновено силен. — Виж какво, аз ще се опитам да мина през главната врата, когато стражите не спазват стриктно разстоянието помежду си и никой не излиза и не влиза. Ти направи същото. След това ще се отправя към най-близкото скривалище от дясната страна. Ти направи същото, но свий вляво. Разходи се за малко. После виж кой е най-големият гоблен и се скрий зад него. Докато сме там, ще изключа невидимостта, защото в това състояние напрежението е голямо.

— Добре. Ами ако някой вече се е скрил зад най-големия гоблен?

— Тогава иди зад следващия най-голям и се моли и той да не е зает.

Те се насочиха предпазливо към голямата порта. Мегън трябваше на два пъти бързо да се отмести, докато край нея минаваха хора, почти докосвайки я. Трябваше да го направи още няколко пъти, когато застана пред вратата и зачака удобен момент. Накрая настъпиха няколко секунди, в които никой не влизаше и не излизаше, а войниците, пазещи вратата, гледаха в противоположни посоки.

Тя се вмъкна вътре и се блъсна в нещо, което не видя. Беше Лийф. Беше й необходимо малко време, за да се оправи от шока, след това мина през вратата, отскачайки встрани, за да пропусне един елегантно облечен благородник, който вървеше право срещу нея. Застана неподвижна, колкото да огледа бързо помещението. Беше добре украсено за зала, състояща се първоначално от четири голи стени и множество дупки, които да захванат напречните греди на тавана. Сега имаше постоянен таван вместо временния, когато крепостта е била предназначена само за отбрана.