Том Клэнси - Компютърна полиция

Лийф, който беше зад Мегън, я сръга, показвайки й празна маса в единия край, немного отдалечена от тази, която бяха заели мъжете, които бяха проследили. Не беше невъзможно да чуят какво си говорят. Те извикаха кръчмаря, поръчаха си вино, настаниха се около масата и продължиха разговора си почти от там, откъдето го бяха прекъснали.

— … да си отиде просто така.

— Натири ли са го. Всеки го знае.

— Е, да, ама откъде знаят, че е наистина?

— О, я стига, кой е чувал за някого, който да се престори на натирен? Мисля, че това е невъзможно. Такива са правилата.

— Не знаех, че в правилата има раздел, който не го позволява — обади се най-дребният мъж, човек с лице на ястреб и малки умни очи. — Може да е някоя нова, интересна тактика. Изчезва… а след това се връща, когато не го очакваш.

Вниманието на Мегън бе привлечено от висока, стройна жена, която спря пред масата им и попита:

— Кво искате?

— От най-добрата ви медовина, добра жено — отвърна Лийф. — А за моята спътница…

— Гахфех, моля — поръча Мегън. — Печено, гъста сметана и двойна порция сладко.

Високата, стройна жена отметна назад черната си коса и каза:

— Няма сметана, двойното сладко е на двойна цена.

— Е, добре, без сметаната и едно единично сладко — примири се с въздишка Мегън. Жената се отдалечи, като направи гримаса, с която искаше да покаже, че Мегън не е с всичкия си да поръчва двойно сладко.

— … мисля, че е тактика, която бих искал да опитам — каза един от мъжете. — Но не ми се вярва Шел да е постъпил така.

— Добре ли го познаваш?

— Не, но съм чул историите, както и всеки друг. Ако той…

Те млъкнаха, когато жената приближи масата им. Последва дълга пауза, през която бяха сервирани топли и студени напитки. Мегън не се заинтересува от тях, но й беше любопитна реакцията на някои от другите посетители, които бяха войници и търговци. Бяха седнали достатъчно близо, за да могат да чуват какво се говори на онази маса. Някои от тях се бяха навели в същата посока, макар да се правеха, че не са. Когато жената си отиде, мъжете, които Мегън подслушваше, започнаха да говорят доста по-тихо. Тя се понамръщи и съсредоточи вниманието си върху гахфеха, който й бяха донесли.

— Доста кофти теория — прошепна Лийф.

— Понякога хората не могат да повярват в очевидното — каза Мегън. — Започват да се правят на много умни. Искам само да споменат отново онова име.

Лийф поклати глава, с което искаше да попита каква е ползата. Гласът на единия от мъжете се извиси по-високо.

— … Защо сме се наврели в тази дупка, когато всички останали са горе в голямата зала?

Мегън се усети, че би искала това да не е игра, а някаква по-земна форма на забавление, която би могъл да настроиш, за да чуваш по-добре.

— Няма начин да ни пуснат там — каза човекът, към когото беше отправен въпросът.

Настъпи нова пауза, когато им донесоха питиетата. Първият мъж вдигна оловната халба с бира, която беше поръчал, и бързо отпи голяма глътка.

— Нас може би не, но всички големи играчи са там. Не биха си позволили да върнат някого тази вечер. Никой не знае кой може да се окаже той. Ще го върнат, той ще се ядоса… и идната седмица ще се появи с пет хиляди души, които никой тук не би се осмелил да върне обратно. Обзалагам се, че тази вечер приемът е за сметка на градската управа. В неин интерес е. Кой знае, утре могат да останат без храна и да имат предлог да изхвърлят всички навън. Но тази нощ никой няма да се осмели да изгони важните персони. Твърде много сделки са в ход.

— Ти пък какво разбираш от сделки?

— О, разбирам аз.

— Да бе, ти си най-добрият приятел на Аргат. Чувал съм я тази история. Затова ли си тук с нас и пиеш тази пикня?

Чу се смях и ръмжене, което подсказваше, че играта може да загрубее, ако останалите продължават да дразнят този, който го издаде. Лийф погледна към Мегън.

— Чу ли името? Какво е то?

Тя му каза.

— Да, ама аз мисля, че току-що чухме едно друго име. Мисля, че си струва да отидем там.

— Да, разбира се, ако успеем да се вмъкнем, без да ни изхвърлят за ушите.

Лийф се замисли. Мегън помълча известно време. Разговорът на другата маса отново стана приглушен, когато двама се опитаха да успокоят обидения.

После Мегън попита:

— Добър ли си като магьосник от плетищата?

— Доста добър — отвърна Лийф, поглеждайки я леко обиден, защото професионалната му гордост беше накърнена.

— Искаш ли да направим още едно транзитно пътуване?

— Какво, оттук ли? Една малка грешка и ще бъдем запратени в някоя стена. Тогава край на двама чудесни герои, а и на цялата мисия. Не, благодаря!