Том Клэнси - Компютърна полиция

Човекът с тъмната качулка над очите, който стоеше в ъгъла до комина, се запревива от смях, като гледаше повече към онзи с патлака, отколкото към кръчмаря. Мегън разгледа последния с любопитство.

— Той ли беше мишлето?

— Аха.

— Това не е ли в противоречие със закона за квадратурата на куба? Искам да кажа какво е правил с това туловище, когато е бил превърнат в мишле?

— Е, това е магия, което означава, че софтуерът се е оправил някак с трудните проблеми. Не ме питай как правят това софтуерите… не разбирам много от тези неща.

Те станаха. Мегън хвърли една монета, която се изтърколи със звън на масата. Дъщерята на кръчмаря я прибра и, както го изискваше модата, я пъхна в корсажа си.

— Аз черпя — каза Мегън, след като момичето си отиде. — При създалите се обстоятелства можеш да си имаш неприятности, ако се опиташ ти да платиш. Човекът може да си помисли, че му правиш някакво заклинание.

— Никога не бих направил подобно нещо.

— Кажи му го — подкани го Мегън и погледна към кръчмаря, който продължаваше да се гневи и да псува.

Излязоха навън.

Мегън се зарадва, защото се заформяше бой между човека с глока и онзи с тъмната качулка, който стоеше край камината.

— Защо ме гледаш, бе? — попита онзи с патлака.

— Че кой друг да гледам, когато ти гледаш мен.

— След няколко минути тук ще настъпи оживление — каза Мегън, докато вървяха с Лийф по зелената поляна, която беше селският мегдан, на който се намираше „Фазанът и буренцето“.

— Тогава ще е по-добре да се омитаме — подкани я Лийф. — В Минсар стават по-интересни неща. Между другото, когато пристигнем там, ще се познаваме ли?

Мегън се замисли върху това, докато вървяха в тъмното към едно празно, затревено пространство срещу кръчмата. Тук-там из тревата бяха пасли овце и на много места бяха оставили нещо, което овцете често оставят след себе си, затова Мегън внимаваше къде стъпва.

— Не виждам причина да не се познаваме. В Сарксос стават толкова много случайни познанства, че никой няма да заподозре нещо. А и никой от нас не е толкова известен, че да привлече вниманието с пристигането си в някоя страна.

— Вярно — съгласи се Лийф. — Е, добре, можем да направим транзитирането оттук.

— Не оттук — каза Мегън и посочи към земята. — Освен ако не искаш да отнесем с нас тази голяма купчина отходен материал от овцете.

— О! — Лийф се премести няколко крачки встрани. — Така.

— Колко голям е обхватът на транзита?

— Пет стъпки в диаметър. Готова ли си? Тръгваме.

Мегън се огледа, за да се увери, че всичко, което й беше нужно, е в радиус от пет стъпки. Всичко беше вътре. Оръжията й бяха плътно привързани към тялото, тези, които вече не бяха станали част от него.

Лийф изрече дума от шестнадесет срички.

Всичко наоколо стана черно, после бяло, след това пак черно и тъпанчетата в ушите на Мегън здравата изпукаха. Секунди по-късно те пак изпукаха, докато тя разтриваше очи и се опитваше да махне танцуващите фосфоресциращи точици в тях. Проблемът с тези транзитни заклинания беше, че за кратко време виртуалната реалност се превръщаше в нещо подобно като това да излезеш за миг и пак да влезеш в хиперпространството. В продължение на няколко секунди то те прави полусляп и дезориентиран, сякаш някой е гръмнал електрическа крушка в лицето ти.

Мегън примигна. Зрението й бързо се възвръщаше. Намираха се сред дълбоката тишина на гъста борова гора, като онези, които описват в толкова много приказки. Нощта бързо настъпваше. Минсар не се виждаше никъде.

— Направил си грешка — каза тя, като се стараеше гласът й да не прозвучи прекалено укорително.

— Мамка му — измърмори Лийф. — Проклет, шибан малшанс. Как стана тази работа?

— Не бих се безпокоила чак толкова — започна да го утешава Мегън, като едва се сдържаше да не се разсмее. Знаеше, че Лийф е силен по чуждите езици, но не беше очаквала, че може да използва дарбата си за такива словосъчетания. — Нека просто се опитаме да разберем къде се намираме.

— Да, права си. — Лийф се огледа наоколо, след това сложи пръсти в уста и пронизително изсвири.

Мегън го погледна с лека завист. Въпреки че имаше четирима братя, това беше умение, което тя не можа да научи. Зъбите й явно не бяха подредени както трябва. Лийф отново изсвири, този път по-силно, и се огледа в очакване.

В бора близо до тях се чу шумолене. Нещо се спусна от един по-висок клон на по-нисък. Беше птица пътеоткривател. Тези птици се срещаха тук-там в играта, за да дават общи съвети. В Сарксос, както никъде другаде, можете да твърдите, когато някой ви пита откъде знаете нещо, че едно птиченце ви го е казало. Някои птички не бяха толкова малки. Тази беше с размери и цвят на врана, но имаше интелигентни и живи очи, каквито малко врани притежаваха.