Том Клэнси - Едно е най-самотното число

— Издръжливи са. Поради капсулацията. Виж! — Той се наведе с ножа и я разряза. Цитоплазмата изтече. Внимаваше да не я докосне.

— Ами камшичето? — попита Мадж, като гледаше четвъртото коли в ъгъла. — Има ли токсини или нещо подобно в него?

— Не зная. Не искаш ли да пробваш и да разбереш?

Нямаше такова желание.

— Хайде да свършваме с тях.

Убиваха ги едно по едно. След известно време Чарли гледаше последното, с вече отрязано камшиче.

— Иска ми се да ви избия до едно — и заби ножа.

Последното съскане от болка заглъхна.

— Има ли още? — попита Чарли.

— Не. Всичките са абсолютно мъртви.

— Отвори вътрешната стена.

Стената изчезна. Отвън, в главното работно пространство, няколко сътрудници на Мрежата приближаваха към тях. Държаха някого.

— Хей, къде бяхте?

— Да довършим една работа — каза Чарли и хвърли ножа във въздуха. Той изчезна. — Малка дезинфекция.

Събраха се на едно място. Сътрудниците на Мрежата бяха хванали Рейчъл. Тя беснееше с ръце, вързани зад гърба й. Появи се и Джеймс Уинтърс.

— Госпожица Халоран се съгласи да ни каже всичко, което искаме да знаем, за хората, с които работи. В резултат на това те скоро ще се присъединят към нея в място, подходящо за размишления. Като размяна нашите специалисти ще дифузират инфекцията й. Ще започнем изследването на тази структура, за да видим как тя може да помогне на човешката раса. — Той небрежно кимна към тримата изследователи. — Благодаря ви.

Рейчъл им хвърли смъртоносен поглед.

— Надявам се да се видим отново — каза тя. — При по-благоприятни обстоятелства.

Хората от Мрежата я изведоха. Уинтърс погледна след тях и каза:

— По-добре е вие двамата да се върнете веднага в болницата. Чарли, искам да се срещнем и да говорим по този въпрос през седмицата. С тебе също, Марк. Нуждаем се от малко обяснителни бележки. О, и ти, Мадж…

Той й подхвърли един чип. Изненадана, тя успя да го хване.

— Подарък от приятел. Включи го в работното си пространство, когато се прибереш вкъщи. — Уинтърс погледна конструкцията. — Добра работа — промълви той и тръгна.

Тримата се спогледаха и го последваха в тъмнината.

На по-следващия ден Мадж монтира чипа. Лекарите бяха против да я изписват толкова бързо, като знаеха причината за заболяването й, но накрая се съгласиха, че няма смисъл да я държат повече. Баща й дойде да я вземе. Тя искаше да го пита нещо, но се въздържа.

Кухнята бе празна и тиха, когато влезе. Брат й, Мъфин и майка й бяха някъде другаде. Мадж седна на плетения стол до масата и извади виртуалното си работно пространство.

Чипът бе на кухненската маса заедно с раницата й и още някои неща.

— Включи това! — заповяда тя на компютъра. Чувстваше се толкова изморена, че дори не й бе любопитно.

Пауза.

Тъмнина…

… над площадката пред хангара в Мурок. Небето бе тъмносиньо, осеяно със звезди. Мраз бе покрил плевелите покрай площадката. Отвъд пистата, сред дърветата и белите тръни, чуруликаше присмехулник. Мадж стана бавно от стола си и погледна продълговатата, тъмна сянка, която стоеше там. Присмехулникът започна несполучливо да имитира включване на реактивен двигател…

Мадж вдиша дълбоко студения въздух.

— Опиши файла! Има ли някакво съобщение в него?

— Файл на програма за симулация, версия 4.0 — отговори компютърът. — Името на файла е: MADDY2.DLXAT. Следва съобщение.

„Оригиналният ми файл. Моят оригинален файл. Неповреден!“

— Покажи ми съобщението! — заповяда Мадж.

Огромни огнени букви се появиха в нощта, като осветяваха сребристото очертание на „Валкюра“ зад тях.

ВИНАГИ СИ ПАЗИ ГЪРБА — казваха буквите. Отнякъде се чу смехът на Роди.

Мадж не помръдна доста дълго… След това също се изсмя и тихо изрече това, което той със сигурност щеше да каже:

„Падна ми в ръчичките“.

„Валкюра“ ХБ-70 е замислен като далекобоен бомбардировач, способен да се движи със скорост три пъти по-голяма от скоростта на звука, но е използван като експериментален самолет. Построени са само два — първият е в музея на американските ВВС във военновъздушната база Райт Патерсън, а вторият катастрофира и екипажът загива. — Бел.прев.

Арнолд Шьонберг е един от известните композитори на XX век, създал додекафонията — особен вид система на композиция в музиката, изградена върху основата на атонализма. — Бел.прев.

Бяла роза (нем.). — Бел.прев.

Съкращение на тактическа аеронавигационна система. — Бел.прев.