Том Клэнси - Едно е най-самотното число

След това си тръгна. Уинтърс седна на празния стол и започна да се оглежда.

— Виждам, че имаш всички удобства.

— Легенчето — каза Мадж, — гледката към паркинга, радиото, което по неизвестна причина не работи. Да, имам си всичко.

— Исках да поговоря най-напред с тебе — каза Уинтърс. — Освен това ще са ти нужни поне няколко часа, за да възстановиш силите си, преди отново да се гмурнеш във виртуалността. — Облегна се, скръсти ръце и продължи да се оглежда.

— Как е Марк? — попита Мадж.

— Почти като тебе.

— Уф!

— Няма да продължи дълго. Марк е жилав и издръжлив. А и е доволен от себе си.

Мадж се усмихна едва забележимо.

— А ти? Доволна ли си?

— Трябва ли?

— Чудно! — каза Уинтърс. — Ако се опитвате да ме измамите, за да се държа с вас снизходително, трябва да се съглася, че е необходимо смекчаващите вината обстоятелства да се вземат предвид.

Мадж мълчеше и се чудеше дали да приеме това като комплимент.

Уинтърс направи кисела физиономия.

— Попаднали сте в ужасно положение и сте го изследвали тайно. Когато сте се сблъскали с него, сте обмислили всичко и сте действали решително. Но когато е станало опасно, сте пренесли опасността върху себе си. Върху вас самите. Този вид престъпление изисква похвала в момента, независимо от това какво ще стане в бъдеще.

Мадж не разбра какво иска да каже с последните думи.

— Но как? Как…

— Марк Гридли като истински син на баща си и следователно много внимателен по отношение на документацията, води записки за всичко, което прави — за всичките си виртуални преживявания — в работното си място. Само бог знае колко струва на месец съхраняването на данните му. Така че ние видяхме всичко, което направихте и казахте в работното пространство на Роди. Трябва да си призная, че вие тримата действахте съвсем отговорно… като изключим няколкото грешки, които ще обсъдя с тебе, Марк и Чарли по-късно, когато вие двамата ще можете да се концентрирате върху нещо друго, различно от дъното на легенчето.

Изглеждаше доста ядосан. Мадж преглътна и се помъчи да не мисли за легенчето. Чудеше се какво бе казала или направила, което можеше да се изтълкува като „грешка“.

— Между другото — продължи Уинтърс, като гледаше през прозореца приближаващата линейка — ще анализираме „огледалната“ ви структура, за да видим доколко тя прилича на нашата. Колко полезна би се оказала, след като се изчисти от тези мръсотии. Лофисър е направил нещо гениално.

— Няма да го хвърлите в затвора или някъде другаде, нали?

— Баща ти ме предупреди, че ще повдигнеш този въпрос. Каза ми, че поддържаш тезата „не трябва да се сърдиш на никого“. Срамота е, че не можем да я разпространим във виртуалното пространство толкова лесно, колкото можеше да се разпространи тази бактерия.

— Откъде познавате татко?

Уинтърс се развесели.

— Може би трябва него да попиташ. Вероятно ще ти каже. Но ако не ти каже, трябва да разбереш, че понякога е по-добре да не афишираш старите си връзки.

Мадж примигна. Баща й… нещо странно и тайно? Нереконструираната кула от слонова кост?

— Почакайте, какво…

— Между другото — продължи Уинтърс, като се направи, че не я е чул, — що се отнася до Роди, отношението ни към него ще зависи от това доколко ще ни сътрудничи. Не смятам, че ще има проблеми. Освен един — много лесно се сработва с хората. Явно вие тримата сте му обяснили всичко съвсем точно.

Мадж се чудеше кое е за предпочитане: това, че Роди разбра ситуацията, или пък способността на Марк да обърква всичко.

— Още нещо. Глупаво ще е да го избягвате или да оставите някои други опортюнистични групи да го хванат и да го накарат да прави нещо подобно. Вече се знае, че съществува техника за виртуална инфекция. Нищо не може да помогне, макар че се опитваме да представим това за неверен слух. Духът е излязъл от бутилката и слухове като този ще накарат хората да се замислят. — Уинтърс въздъхна. — По-добре е да държим Роди под око — за да защитим него и майка му, ако се наложи. И за да видим какви други малки чудеса може да направи, като му разхлабим юздите и му подхвърляме случайни предложения. Няма съмнение, че той вече има огромен принос към науката, макар че обстоятелствата, при които го е направил, да са под въпрос.

— Какво ще правите с Рейчъл?

Уинтърс се усмихна.

— Това, което вие вече й направихте, е достатъчно.

— Е, добре…

— Ще бъде загуба на сили и време да се намесваме в неща, които вече са стигнали толкова далече. И са направени толкова гадно и по такъв елегантен начин. Ти и Чарли трябва да стоите далеч един от друг в бъдеще. Както содата и водата. Мисля, че ще стане това, което вие сте планирали.