Том Клэнси - Едно е най-самотното число

— Ще наблюдавам всяко твое действие — подчерта Марк. — Една погрешна стъпка и… — Той се засмя. — Не зная защо трябваше да постъпваш така глупаво, особено когато ние ти спасяваме задника.

— Когато ние се разболеем — каза Мадж и се изпоти само при мисълта за това, — те ще си мислят, че всичко върви според плана… и ще продължат да действат нататък.

— Рейчъл ще дойде тук веднага след това — обади се Марк. — Ако не са успели да убият микроба, тя ще дойде, за да каже на програмата за това, и ще въведе „огледалната“ версия на носителя на заразата. Когато тя дойде…

Той се засмя многозначително. Роди се втрещи от ужас.

— Направил си и неин огледален образ, когато е била тук, нали? — попита Марк.

Роди поиска да каже нещо, но не пророни нито една дума.

— Не вярвам, че не си. Правиш автоматично такъв образ на всеки, който влезе в пространството ти.

— Ами…

— Хайде…!

— Няма да се съглася с никое твое твърдение — каза Роди ядосано. — Съгласяването с всичко ме доведе до това положение.

Мадж си помисли, че на Роди трябва да му се даде един урок, за да се научи какво означава причина и следствие, но си замълча.

Марк продължи:

— Роди, направата на програма, която разболява хората, те доведе до това положение. Не се прави на ударен. Сега млъквай и ме слушай! Ти си направил нещо гениално. И то ще спаси задника ти. Ти имаш шаблон на нейната нервна система някъде тук.

Роди мълча дълго време и после кимна с глава.

— Марк е прав — вметна Чарли. — Тя идва тука… гледа през рамото ти… и ти вземаш огледалния й образ. Това е разумна постъпка… защото ще спаси живота ти.

— Не може. Твърде късно е. Не разбирате ли? Тя вече притежава разпространителя на заразата. Аз й го дадох.

— Самият микроб? — попита Чарли. — Или само инструкции за това как да го използва?

— Само инструкциите — носител на заразата, който е добър за ядене и е гастроустойчив. Това е най-бързият начин, а тя наистина бързаше. Нямаше търпение. Каза, че хората й няма да губят време да…

— Да благодарим на бога. Все още имаме някакъв шанс. Тя поиска ли да се срещнете отново?

— Утре. Ще обядваме в „Обелиско“ — Роди едва сдържаше сълзите си. — Тя ще ме убие с микроба, който й дадох. Трябва да отида. Ако не отида, ще ме преследват и ще ме пратят в затвора.

— Никой няма да те прати в затвора. Която и да е тя, не е от Мрежата.

— Тогава този, за когото тя работи, ще ме проследи и ще ме убие.

— Това е по-вероятно — каза Марк. — Аз например щях да се самоубия, ако им бях дал това, което ти си им дал. Колкото по-малко хора знаят откъде идва, толкова по-добре.

Роди бе обзет от паника и изглеждаше жалък. Мадж дори го съжали. В същото време… й хрумна чудесна, великолепна, страхотна идея… Погледна Чарли и тъкмо да отвори уста, разбра, че няма смисъл. Същата идея вече се четеше в очите му.

— Да — каза Чарли. — Напомням ти, че никога не трябва да се сърдиш на мен.

— Това се отнася и за теб — каза Мадж. Мислеше си за Мъфин и какво би могло да й се случи. Ако имаше дори и най-слабата вероятност „вътрешната“ версия на чумата да стане заразна. — Роди, трябва да отидеш да обядваш с тази жена.

— Тя ще ме убие!

— Ще се опита… ти знаеш как. Но ние ще й подготвим малка изненада. Разбери — ти не си сам. Ще ти обясня какво трябва да направиш.

Напътствията бяха кратки. Мадж бе шокирана колко бързо изражението „Падна ми в ръчичките“ обхвана лицето на Роди… Този път може би има причина, помисли си тя.

— Можеш ли да го направиш? — попита Марк. — Сигурен ли си? Защото, ако не можеш, всичко отива по дяволите. Зависим от теб.

Роди го гледаше, като че ли чуваше това за пръв път.

— Мога да го направя — тихо отвърна той.

— Добре. Тогава се махай оттук. Наслаждавай се на обяда. После набери номера, който ти дадох.

Роди кимна. Приличаше на човек, който е мислил прекалено много за твърде кратко време. Отдалечи се в тъмнината… и се спря.

— Защо правите това след всичко, което ви сторих? — едва доловимо попита той.

„Въпрос, който го тормози, помисли си Мадж. Дали традицията да правиш добро дори когато някой се опитва да ти причини злина, не бе изчезнала безвъзвратно от този свят?“ Може би. Но имаше хиляди причини това „златно правило“ отново да бъде съживено.

Марк и Чарли мълчаха.

— Върви си — най-после каза Мадж. — Роди… след като всичко това свърши, искам да поговорим за симулацията. Но не сега. Ще се видим утре. Знаеш кога.

Роди я погледна по непонятен за нея начин. После си замина.