Марк Хименес - Обвинена в убийство

— Много обичат тоя сериал — каза Гейб, после се позасмя и отпи от еспресото си. — Адвокат с бодигард, а? Харесва ми. Издава стил.

— Старая се — каза Скот и посочи с жест наоколо. — А заведението си го бива.

— Навремето е било луксозен бардак. Всичките тези стари сгради по Странд Авеню си имат история. След Айк само това остана от Галвестън… едната история.

— Значи ти си букмейкър?

— Италианците въртят бизнеса със залаганията на този остров още от времето на сухия режим. Е, не е както едно време, но все още става колкото да преживее човек.

— Гейб, ти бил ли си арестуван някога?

Той кимна.

— Но обвиненията бяха оттеглени.

Значи неидентифицираните отпечатъци в къщата не бяха негови.

— Откога познаваш Трей?

— От малък. Е, не лично, все пак имаме двайсет години разлика, но бях чувал за него. Всички на острова знаехме кой е. Запознахме се по-късно, в клуба. Симпатичен младеж.

— Обичаше ли хазарта?

— Обичаше тръпката. Играеше с високи залози. Много спортисти го правят.

— На какво залагаше?

— Най-вече на футболни мачове. Поне при мен беше така. Но не правеше високи залози, само по няколкостотин хиляди. Големите дългове ги натрупа по казината.

— Във Вегас ли?

— Къде ли не. Трей знаеше наизуст разстоянието от всеки турнир до най-близкия индиански резерват.

— Индиански резерват?

— Там са казината. Резерватите са като суверенни нации и имат разрешение от Конгреса да строят игрални заведения. Но понеже индианците не разбират нищо от покер и рулетка, големите казина стопанисват заведенията им на концесия и си делят печалбата. Понастоящем в резерватите има стотици игрални зали, които прибират двайсет и шест милиарда печалба годишно. Всеки индианец е милионер. Навремето белите са им отнели земята, сега те прибират парите на белите.

— Колко е дължал Трей на казината?

— Петнайсет милиона.

— Петнайсет милиона?! Че как ги е натрупал?

— Много лесно. Той залагаше на всичко. Покер, двайсет и едно, рулетка, каквото се сетиш. Като играеш с чипове по десет хиляди и загубиш сто чипа за една вечер, това си е кръгъл милион.

— Мафията ли го уби?

Гейб дори не мигна.

— Не мисля, че е мафията.

— Защо?

— Първо, ако бяхме ние, щях да знам. За мен смъртта му дойде като шок. Освен това той беше добър клиент, винаги намираше начин да се издължи, и то с лихва.

— И второ?

— И второ, нашите хора нямаше да го наръгат с нож в собствената му спалня. Така остават следи, отпечатъци, ДНК. Щяха да го отвлекат, да го закарат с някоя гемия навътре в морето и да го нарежат на парчета за храна на акулите. А нищо такова не се е случило. С две думи, не мисля, че са нашите.

— Карин, ти винаги си била честна с нас — каза Бу и погледна към Шами, която кимна. — Ще бъдеш ли честна и сега?

— Да.

— Смяташ ли, че мама е убила Трей?

— Не.

— А смяташ ли, че ще може да е добра майка на мен и Шами?

Карин помисли и каза:

— Съмнявам се.

Към деня на убийството си Трей Ролинс беше пети в световната ранглиста по голф за професионалисти. За по-малко от две години той бе спечелил четири турнира и девет милиона долара от наградния фонд. В допълнение бе получил 11 милиона от реклами и още четири милиона от участия във фирмени събития. След приспадането на всички дължими комисиони, заплати на личните му асистенти и данъци му оставаха 12 милиона долара чист доход — 12 милиона, които той бе похарчил до цент. Притежаваше къщата на плажа в Галвестън, апартамент в Калифорния и вила в ски курорт в Колорадо. Имаше бентли, хъмър, състезателен мотоциклет беемве, яхта. Дължеше на пласьора си половин милион за кокаин, както и 15 милиона на мафията, изгубени на хазарт.

— Мислехме да разкараме Трей Ролинс.

Три седмици преди делото Ник Мадън беше готов със своята изповед.

— Защо?

— Заради лошия Трей.

— Би ли ми обяснил?

— Добрият Трей, това беше великолепният играч на голф, рекламното лице на всевъзможни продукти, филантропът, човекът, който пие само шоколадово мляко. Лошият Трей беше тъмната страна на всичко това. Като повечето спортисти, и той си имаше своята тъмна страна.

— Защо?

Ник потри лице с длан. Той изглеждаше видимо разстроен, макар че Пийт Пъкет бе спечелил Открития шампионат на Сан Антонио — първия случай в цялата му кариера, при който печелеше две състезания едно след друго. Два и половина милиона долара от наградния фонд за две последователни седмици. Скот разговаряше в хюстънския му офис в понеделника след турнира.