Марк Хименес - Обвинена в убийство

На жителите на Галвестън, Тексас,

които работят упорито за възстановяването

на своя прекрасен остров след урагана Айк.

Невинност: отсъствие на вина.

Юридически речник на Хенри Блек

Когато отвори очи, тя още не знаеше, че от този момент нататък животът й никога вече няма да е същият.

Знаеше само, че тялото й трепери неудържимо. Обви ръце около раменете си, но от това й стана още по-студено. Кожата й беше влажна от морския бриз. Френските прозорци към терасата бяха широко отворени и завесите се издуваха от течението. На смътната светлина приличаха на запенени вълни, които се разбиваха в брега. Тя погледна към часовника на нощното шкафче — беше 3:45 ч.

Стана от леглото; теракотените плочки под краката й бяха мокри, сякаш в стаята бе валял дъжд. Тя отиде да затвори, но миризмата на море я подмами навън. Дръпна завесите и излезе на терасата. Къщата беше застанала върху високите си подпорни колони като някакво осмокрако фламинго, кацнало над пясъчните дюни; терасата на втория етаж гледаше към един закътан участък от плажа на Галвестън и към Мексиканския залив, който се простираше в далечината. Пристъпи към парапета. Последните вълни на прилива се плискаха на метри от къщата. Вдиша с пълни гърди морския въздух с вкус на сол. Понякога се събуждаше в притихналите среднощни часове и излизаше на открито, под бледата лунна светлина, която превръщаше всички цветове в отсенки на сивото.

Така преминаваше животът й — сред отсенките на сивото.

Тя вдигна поглед към примигващите светлини на петролните платформи, осеяли далечния хоризонт; обичаше да си представя, че са уличните лампи на Канкун. Често се виждаше да се качва на яхтата и да пресича Залива, изминавайки сама онези хиляда и двеста километра, които я деляха от Канкун, за да не се върне никога вече. Може би и това щеше да стане някой ден.

Може би. Някой ден.

Ветрецът притискаше плътно късата й нощница около стройното жилаво тяло; коприната лепнеше по кожата й. Тя отново обгърна раменете си. Беше началото на юни и нощните температури не слизаха под 25 градуса, но имаше чувството, че е настинала. Една голяма вълна се разби в брега; обляха я пръски. Облиза влагата от устните си и обърса лицето си с длан; в полумрака нямаше как да види тъмните следи, оставени от ръцете й, но усещаше кожата си още по-влажна отпреди. Дланите й лъщяха на лунната светлина, тъмни и мокри като…

Обърна се и се затича към стаята. Отмахна слепешком завесите, подпря се с ръце на стената и затърси ключа за осветлението. Минималистично обзаведената спалня с бели стени се обля в ярка светлина. Отсенките на сивото изчезнаха. Внезапно светът наоколо стана червен — белите чаршафи бяха оцветени в червено… собствените й стъпки към терасата и обратно се червенееха по белия под… по стената имаше пресни червени отпечатъци от ръцете й, с които бе търсила електрическия ключ… червено имаше и по завесите, където ги бе хванала, за да ги отметне встрани. Бялата й нощница беше станала червена, кожата й също. Яркочервена. Кървавочервена. От неговата кръв. Тя стоеше насред спалнята, обляна в кръвта му. А той лежеше по гръб на леглото със забит в гърдите нож.

Ребека Фени изпищя.

Три часа по-късно на петстотин километра северно от Галвестън Скот беше целият облян в пот. Слънцето току-що бе изгряло в тази петъчна утрин. Беше едва пети юни, но температурата вече надвишаваше трийсет градуса. Лятото се очертаваше горещо.

Той тичаше по улиците на Хайланд Парк. Всяка сутрин, преди още градчето да се разбуди, докато улиците не бяха задръстени от коли, а въздухът — от изгорели газове, Скот Фени пробягваше по осем километра. В короните на дъбовете, хвърлящи сянка върху широките авенюта, чуруликаха птички, а единствените хора наоколо бяха други бели мъже с маратонки, които водеха битка със средната възраст. Скот беше едва на трийсет и осем и му беше рано да се тревожи за бъдещето, но не можеше да избяга от миналото си.

Той подмина празния парцел, където някога се намираше скромната къща, в която бе отгледан от майка си; двамата живееха там под наем и Скот беше бедното дете на квартала. Пробяга покрай футболното игрище на Хайланд Парк, където бе спечелил славата си на училищен герой, и покрай стадиона на Южния методистки университет, където един великолепен съботен следобед, навръх двайсет и първия си рожден ден, се бе превърнал в легендата на колежа. Мина покрай Юридическия факултет, който бе завършил като първенец на випуска си, преди да се установи в центъра на Далас и да потърси щастието си в адвокатската професия. Мина и покрай кънтри клуба, където автоматичните пръскачки поливаха тревата на голф игрището, за да е свежа към обяд, когато трябваше да посрещне някои от най-богатите мъже на Далас, както навремето посрещаше и него. Стигна и до огромната къща, която някога бе наричал свой дом.