Марк Хименес - Обвинена в убийство

— Освен това сме единствените деца без майка. Като се разхождаме по улиците, хората ни гледат странно.

— И с кабел ще ви бъде по-лесно да го понесете?

— Да.

Досега Скот непреклонно бе отказвал на молбите им за кабелна телевизия. Но изведнъж почувства как решителността му се смекчава — след като не беше в състояние да им даде майка, поне можеше да им включи кабел. Беше на ръба да каже „да“, когато зърна погледите им в огледалото. Самодоволно ухилени, двете се побутваха съзаклятнически. За пореден път искаха да се наложат.

— Не.

— Но така няма да можем да гледаме повторението на „Сексът и градът“ като всички други деца!

— Петокласници гледат „Сексът и градът“?!

— Ъъъ… да оставим „Сексът и градът“, няма да можем да гледаме „Дискавъри“!

— Казах: не.

Бу се нацупи, което не беше в неин стил.

— Мишка му стара…

— Не казвай „мишка му стара“! Всеки се сеща какво искаш да кажеш.

— Но мишките са сладки животинки — защити я Шами. — Аз искам да си имам малка бяла мишчица…

Стигнаха до училището. Скот се чувстваше като неудачника на випуска, дошъл на юбилейна среща със съученици, когато трябваше да паркира неугледната си джета зад редицата лъскави мерцедеси, беемвета, лексуси, рейндж роувъри, а най-отпред и едно червено… „Ферари Модена“, като онова, което караше навремето! Той се вгледа по-внимателно: не като, а… същото, неговото! В страничното огледало за миг зърна лицето на мъжа зад волана.

Сид Грийнбърг.

Като съдружник във „Форд, Стивънс“, Скот бе назначил Сид направо от студентската скамейка и го бе научил на всичко, което самият той знаеше за правото и адвокатската практика. Сега Сид седеше на неговото бюро в ъгловия кабинет на шейсет и втория етаж, защитаваше интересите на някогашните му корпоративни клиенти и караше италианската му спортна кола за 200 хиляди долара. Неблагодарно копеле! За миг Скот усети аромата на кожената тапицерия и чу приглушеното ръмжене на четиристотинте конски сили зад гърба си. Дясната врата на ферарито се отвори и отвътре се подаде синчето на Сид — хей, защо пререждаш, изчакай си реда до определеното място за слизане! — но явно на Сид не му се чакаше на опашка заедно с простосмъртните. Скот поклати глава. Типичен адвокат. В този момент Сид се обърна назад, за да се огледа за идващи коли, преди да потегли. Лицето му беше разтегнато в широка усмивка. На Скот му се стори, че се присмива на джетата.

Присмивай ми се, Сид, но поне не пръскам пари за бензин като теб!

Сид Грийнбърг бе направил същия избор, както и Скот на неговата възраст. Преди две години бе решил всяка сутрин, идвайки на работа, да оставя съвестта си пред вратата и сега вече караше ферари. Докато по същото време Скот отново бе намерил захвърлената си съвест и сега караше джета.

— Скот, ти имаш нужда от секс!

Той изгледа Бу в огледалото за обратно виждане.

— Какво?!

— Изглеждаш стресиран. Видях те как се мръщиш. Сексът облекчава стреса.

— Ти пък откъде знаеш?

— От Мередит.

— Коя е Мередит?

— Онази в сутрешния блок по телевизията.

— Малките момичета трябва да гледат научнопопулярни филми, а не клюкарски предавания.

— Ти още малко, и ще ме накараш да гледам анимационни филмчета. Не, благодаря. Между другото, Мередит каза, че стресът е основна причина за инфаркта на мъжете. Значи, ако правиш редовно секс, избягваш стреса и няма да получиш инфаркт… като бащата на Сара.

Бил Барне, адвокат и далечен познат на Скот, бе починал неочаквано от инфаркт в началото на учебната година и сега малката Сара Барне растеше без баща. Дъщерите на Скот и бездруго трепереха над здравето на баща си; всяко петънце по лицето му за тях беше кожен рак, всяко главоболие — мозъчен инсулт, всяка моментна разсеяност — знак за рано настъпил алцхаймер.

— Не се притеснявай, Бу. Няма да умра от инфаркт. Всеки ден тичам, тежа си все така деветдесет килограма, холестеролът ми е нисък…

— Освен това ни поставяш в неудобно положение…

— Така ли?! Как?

— Ти си висок, рус, красив, мъжествен, нямаш татуировки… Ти си мъжкарят на Хайланд Парк, а си нямаш приятелка! Другите деца смятат, че баща ни е мухльо.

— Едва ли е само защото си нямам приятелка.

— Мистър Фени, на теб ти трябва жена! — каза Шами.

— Като мис Досън — добави Бу.

Мис Досън преподаваше на четвърти клас и в момента регулираше движението на паркинга. Черната й коса блестеше на утринното слънце. Едва ли имаше и трийсет. Всъщност Скот си бе мислил да я покани да излязат, но не бяха минали две години, откакто Ребека го бе напуснала. Днес мис Досън изглеждаше особено привлекателна с вталената си копринена блуза, подчертаваща тънката й талия, и прилепналите си панталони, които…