Марк Хименес - Обвинена в убийство

Той направи кратка пауза и продължи:

— Някога улиците на Централен Далас бяха осеяни с долнопробни заведения, стриптийз барове и магазини за алкохол. Крупните бизнесмени много искаха да закрият магазините за алкохол, но не можеха, защото те се ползваха от закрилата на градския регулационен план. Затова едрият бизнес сключи сделка с търговците на алкохол: ако се изнесат от центъра в южните квартали, ще ги оставят да правят каквото си искат. Не в Северен Далас, където живееха белите, а в Южен, в кварталите на чернокожите.

Мислите му течаха все по-подредено.

— По онова време Южен Далас беше процъфтяващ район на малки предприятия и еднофамилни къщи. Днес там има триста магазина за алкохол — по десет на квадратен километър — и Южен Далас се е превърнал в район на пияници, пласьори на дрога, наркомани, проститутки, наркобърлоги… в район на улична престъпност. Жителите му са затворници в собствените си домове, крият се ден и нощ зад решетки и резета. В Южен Далас няма квартални бакалии, няма молове, няма „Старбъкс“. Само алкохол и безнадеждност. В тази реалност прекарват всеки миг от живота си хората там. Въпросните бизнесмени промениха имиджа на Далас, но не и реалността в града ни.

Дванайсет чифта очи бяха вперени в него.

— Но вие можете да промените тази реалност. И то още днес. Можете да махнете магазините за алкохол от Южен Далас и да дадете надежда на жителите му. Още тук, още сега вие имате власт да промените Далас. Тези алкохолни магазини са защитени от регулационния план, също както навремето в Централен Далас. Единственият начин да ги махнем е, като ги изкупим на цена от сто милиона долара. Градската управа твърди, че има желание да благоустрои Южен Далас, но не може да си позволи тази цена. Икономиката била виновна, казват те. Разбира се, общината може да си позволи да изхарчи милиарди за хотел с конгресен център, за закрито баскетболно игрище, за проекта „Тринити Ривър“, за всяка една прищявка на Северен Далас, но не е по силите й да се отърве от алкохолните магазини в Южен Далас.

Скот си пое дъх и продължи:

— В Далас живеят един милион души. Сто милиона долара прави по сто долара на човек. Това е всичко. Сто долара на човек, и край на алкохолните магазини в Южен Далас. Сто долара на човек, и край на всякакви там наркомани, пласьори, пияници и проститутки, на наркобърлогите и уличната престъпност. Сто милиона долара, и жителите на Южен Далас ще махнат решетките от прозорците и резетата от вратите си, ще излязат от затвора, какъвто е за тях собственият им дом, и ще възродят градската си среда. Сто долара им решават въпроса. Сто долара, дами и господа. Вие имате власт да го направите.

Скот разпери ръце насред съдебната зала като евангелистки проповедник, който се обръща към телевизионната си аудиторията.

— Тук именно се крие властта на обикновените хора като вас. Способността ви да променяте нещата към добро. В съдебни зали като тази се извършва истинската промяна в Америка. Извършват я съдебни заседатели като вас, събрали куража да се изправят срещу тютюневите гиганти, срещу фармацевтичните компании, срещу Уолстрийт, дори срещу собственото си правителство. Доблестни граждани, които не се боят да вземат правилното решение. Да променят Америка и да направят живота по-добър. Хора като вас. Сега е вашият шанс да промените Далас.

Но те не се възползваха от шанса си. Само след час — време, колкото да обядват, да отидат до тоалетната и да подложат въпроса на еднократно гласуване — те се върнаха в съдебната зала и обявиха резултата: девет на три в полза на градските власти. Деветимата бели срещу тримата представители на малцинствата. Северен срещу Южен Далас. Богати срещу бедни.

Колко типично.

Съдия Бъфорд освободи заседателите и повика Скот в кабинета си, след което изчезна през вратата зад подиума.

Скот каза няколко утешителни думи на главната ищца Мейбъл Джонсън — чернокожа жителка на Южен Далас, чийто дом се намираше недалеч от кръстовището на булевардите „Мартин Лутър Кинг“ и „Малкълм Мейбъл“. Беше самотна майка. На път за училище и обратно трите й дъщери минаваха покрай половин дузина алкохолни магазини. Тя с мъка сподави сълзите си.

— Съжалявам, мистър Фени.

— Не, аз съжалявам, Мейбъл. Съжалявам, че не успях да помогна за подобряване на твоя живот и живота на децата ти. На всички деца там при вас.

„Там при вас.“ Сякаш жената живееше някъде в Мексико, а не на километър и половина южно от зданието на съда. Тя вдигна ръка и го докосна по бузата.