Марк Хименес - Обвинена в убийство

— Мис Досън може да се навие да прави секс с теб!

— Мислиш ли? — попита Скот, внезапно заинтригуван. После се опомни и викна: — Как не те е срам, Бу!

Момичетата се изкикотиха. Те вече бяха чували за секса в часовете по здравно обучение в пети клас. Което си беше добре дошло за Скот — нямаше да се налага той да им обяснява нещата. Когато беше тринайсетгодишен, една вечер на масата майка му бе казала на баща му: „Бъч, време е да си поговорите със Скоти по мъжки, като баща и син. Нали разбираш, за секса.“ При което Бъч Фени се бе обърнал към сина си: „Никакъв секс, точка. А сега ми подай картофената салата.“ Ала в днешно време сексът се бе превърнал в нещо много по-сложно и опасно. Единайсетгодишни момиченца забременяваха и раждаха бебета, следователно децата бяха длъжни да знаят истината. Разясняването й бе задача, която се падаше на него. И точно когато бе събрал кураж да пристъпи към изпълнението й — дори си бе купил книга по въпроса, — двете му бяха излезли из засада, въоръжени с факти. Слава богу. Едно сериозно препятствие в живота му на самотен баща бе успешно преодоляно.

— Мис Досън си пада по теб, Скот.

— Наистина ли?

— Здравата е хлътнала, мистър Фени. През обедната почивка все идва при нас, уж случайно, и ни вика: „Здравей, Бу! Здравей, Шами!“, а после пита: „Как е баща ви?“ Ние: „Както обикновено, мис Досън.“ А тя се изчервява и вика: „Поздравете го от мен.“ Много си пада по теб, мистър Фени.

— Пада си, казваш?

— Скот, на нашата възраст имаме нужда от майка! Покани я на среща. Много те моля!

— Ох… не знам.

— Бъди мъж, мистър Фени, покани я на среща!

Скот спря на мястото за слизане. Мис Досън отвори задната врата, надвеси се над момичетата и изчурулика:

— Здравей, Бу! Здравей, Шами!

Но през цялото време гледаше към Скот. Двете протегнаха шии напред и го целунаха едновременно по двете бузи, като прошепнаха в ушите му:

— Покани я!

— Веднага!

Слязоха от колата и изтичаха по пътеката към входа на училището. Преди да затвори вратата, мис Досън каза:

— Скот, ако те поканя на вечеря някой път това лято, ще дойдеш ли?

Той искаше да каже „да“, но каза „не“.

Лицето й помръкна.

— Мис Досън…

— Казвам се Ким, Скот. От две години се обръщаш към мен на малко име.

— Извинявай, Ким, съжалявам. Трябва най-напред да приключа с някои неща… Бившата ми съпруга…

— Още колко време ще се чувстваш като нейна собственост, Скот?

— Не знам.

Тя затръшна вратата на колата му. Скот въздъхна и излезе от алеята за коли пред училището, мина по Лъвърс Лейн и излезе на магистралата, която водеше за центъра на Далас, като се опитваше да изтласка от съзнанието си Ким Досън и Ребека Фени и да се съсредоточи върху предстоящата си пледоария.

В този момент той дори не подозираше, че преди денят да приключи, бившата му съпруга отново ще завладее живота му.

В една съдебна зала на петнайсетия етаж на огромно административно здание в Централен Далас Скот Фени се обърна към дванайсетте съдебни заседатели:

— Преди четирийсет и шест години президентът Джон Кенеди беше убит само на няколко преки от мястото, където се намираме сега. Тогава световната преса нахлу в града ни, за да покаже неговата тъмна страна: полиция, която потъпкваше правата на чернокожите… окръжен прокурор, който печелеше гласове в северните предградия, защото пращаше в затвора чернокожите от южните гета; град, управляван само от богати бели хора, град, спечелил си прозвището „Столица на омразата“. Така изглеждаше Далас през шейсет и трета.

Съдебните заседатели бяха деветима бели, двама латиноси и един чернокож. Скот представляваше гражданите на Южен Далас в колективно дело срещу градската управа. Откакто напусна адвокатската кантора „Форд, Стивънс“, или по-точно откакто бе уволнен оттам преди две години, Скот беше минал на другата страна: от представител на корпорациите, които плащаха доста добре, той бе станал защитник на хората, които често нямаха средства да си платят защитата. Не особено удачен ход в кариерното му израстване, както биха посочили мнозина негови колеги: от представител на закриляните от закона да станеш защитник на онези, които Далас беше заплюл в лицата, на лишените от имущество, права и респект.

Такъв беше случаят и този ден.

— Показаният тогава образ на Далас потресе света, включително света на бизнеса. А преди и над всичко Далас беше град на едрия бизнес, град, който се управляваше от бизнеса и съществуваше чрез бизнеса. И ето, богатите бели бизнесмени, които владееха Далас, решиха да поизлъскат имиджа на града.