Марк Хименес - Обвинена в убийство

— Добър ден, госпожо.

Без да сваля черните си очила, жената продължи направо към входа на банковия трезор, където дежуреше друг чернокож пазач, и се записа в книгата за посетители. Мъжът изви шия, за да прочете името й през дебелите лещи на бифокалните си очила, и каза:

— Оттук, мисис Ролинс.

После се надигна с мъка от стола си и я въведе в трезора.

— Касетка номер осем — каза жената. — От големите.

Пазачът откри търсената касетка, постави ключа си в ключалката и го завъртя. Жената вкара своя ключ до неговия и също го завъртя. Заключващият механизъм щракна. Старецът свали с мъка голямата метална касета от стелажа и я понесе, огънат под тежестта й.

— Сигурно златни кюлчета държите в нея…

Той я отведе в малката стаичка за клиенти на трезора, сложи тежката касета на масата и я остави сама, като затвори грижливо вратата зад гърба си. Едва тогава жената свали черните очила и повдигна капака на касетата. Вътре вместо кюлчета злато имаше пачки стодоларови банкноти. Три милиона долара. Жената беше на трийсет и пет и бе решила никога повече да не зависи от мъж.

Два дни по-късно Ребека Фени бе застанала с тъмни очила и черен бански върху мостика на седемнайсетметровата си яхта, стиснала в едната си ръка руля, с другата подаваща газ на мощния дизелов двигател, с развени на вятъра червени коси, докато изящният съд се носеше през вълните на юг към Канкун.

Ах, как обичаше тя тази яхта!

Ребека погледна снимката, закрепена на бордното табло пред нея: тя и Трей в по-щастливи времена, на почивка в Хавай през пролетта на същата година, когато тя все още беше голямата му любов. В живота на всяка жена винаги има по още някоя. Ту някоя проститутка в Далас, ту тийнейджърка в Галвестън. Тя въздъхна.

Вписваш ме като единствена наследница в завещанието си, а след две седмици се влюбваш в онази хлапачка Били Джийн?! — Ребека поклати глава. — Скъпи мой Трей, наистина ли си беше въобразил, че ще допусна да ме изоставиш заради някаква тийнейджърка?

„Невинност означава отсъствие на вина“, бе обяснила тогава съдийката на съдебните заседатели. И те я бяха обявили за невинна. Поради липса на вина. Каквато тя изобщо не изпитваше. Не се чувстваше виновна на нищо. Защото една жена не прекарва живота си в мъжкия свят на добро и зло, лъжа и истина, черно и бяло; жената живее сред отсенките на сивото. Ребека Фени просто бе сторила онова, което трябваше, за да оцелее в мъжкия свят. Понякога жената е длъжна да вземе в свои ръце нещата.

Или някой остър нож.