Марк Хименес - Обвинена в убийство

— Какво има, Мелвин?

— Ето това.

Мелвин бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади сгънат документ, който подаде на съдийката. Тя го разгъна, погледна го, после погледна Мелвин.

— Завещанието на Трей Ролинс?

— Да, ваша светлост — отвърна Мелвин Бърк.

Съдия Морган погледна към камерите и стана от стола си.

— Елате в кабинета ми.

После се обърна и излезе от залата, прелиствайки документа, докато останалите я следваха по петите.

— Завещанието не е подписано.

— Точно така, госпожо съдия. Трей дойде в кантората ми месец преди смъртта си и ми даде указания да съставя завещание с тези клаузи, което да подпише, като се върне от турнира. Имаше насрочен час за понеделника след деня на убийството.

Съдийката знаеше точно на коя страница да отвори и го направи.

— Долуподписаният Трей Ролинс… завещавам цялото си имущество на моята съпруга Ребека Ролинс…

Тя въздъхна шумно и подаде документа на окръжния прокурор. Рекс го прелисти и каза само:

— Дявол да го вземе!

— Ребека не ни е лъгала — обади се Скот. — Трей наистина й е предложил брак.

Окръжният прокурор мълчеше и помощникът му счете за нужно да се намеси.

— Госпожо съдия, този документ не е подписан, няма заверка, автентичността му не е потвърдена…

Съдийката се обърна към окръжния прокурор.

— Рекс, Мелвин току-що потвърди устно автентичността на завещанието и ще го направи в съдебна зала, като даде показания. Ти оспори верността на твърденията на Ребека Фени, че Трей Ролинс й е направил предложение, и призова… онази влюбена тийнейджърка на повторен разпит, за да ги обориш. Това обаче поставя под съмнение нейните думи и трябва да бъде допуснато като доказателство.

— Но, ваша светлост…

— Рекс — обади се Скот, — ти сам ми каза, че никога не би вкарал невинен човек в затвора.

— Но…

— Не си струва, Рекс — намеси се Мелвин Бърк. — Няма да ти се услади след време пенсионерският живот.

— Но, ваша светлост… — включи се и помощник-прокурорът.

— Боже мой, Рекс! — извика съдия Морган. — Тази жена се обвинява в убийство, защото е нарязала някаква си диня!

Окръжният прокурор на съдебен окръг Галвестън капитулира.

— Ваша светлост — обади се Мелвин Бърк, — има и още нещо.

— Господи, Мелвин, сега пък какво?!

— Трей ми беше казал за дълговете си от наркотици и комар. Замесил се бил с лоши хора, страхувал се, купил си пистолети за самозащита. Аз го посъветвах да се обърне към полицията, но той ми каза, че никой не може да го опази от тези хора. А ако се разчуело, щели да го изритат от професионалната лига.

— Под възглавницата му са намерили зареден пистолет — каза Скот.

— Ако се е боял толкова — намеси се помощник-прокурорът, — защо, по дяволите, е спял на отворена врата?

Съдийката се обърна към Мелвин.

— Защо досега не си ми казал?

— Заради изискването за конфиденциалност, ваша светлост.

— Твоят клиент е мъртъв.

— Изискването не отпада със смъртта на клиента, ваша светлост, ако неговият наследник и пълномощник реши то да остане в сила. И мис Ролинс се възползва. Тя настояваше да запазя завещанието в тайна.

— А защо сега нарушаваш указанията й?

— За да не отиде невинен човек в затвора.

Неподписаното завещание на Трей Ролинс бе внесено като веществено доказателство и прочетено за протокола от неговия адвокат Мелвин Бърк, който даде показания под клетва, че по-малко от месец преди смъртта си Трей е изразил намерение да се ожени за Ребека. Двайсет минути след като Скот и окръжният прокурор бяха привършили заключителните си пледоарии, а съдия Морган бе разяснила пред съдебните заседатели правната дефиниция на предумишленото убийство, дванайсетимата единодушно гласуваха оправдателна присъда за Ребека Фени, обвинена за смъртта на Трей Ролинс.

На следващата сутрин багажът бе натоварен на колите за дългия път към Далас. Всички се бяха събрали пред вилата, а момичетата излязоха да потичат за последно по плажа.

— Благодаря ти, Скот — каза Ребека.

— Пази се — отвърна той, после извади от портфейла си хиляда долара и й ги подаде. — Изцедил съм кредитната си карта докрай.

— Не, Скот, не мога да ги приема. На теб ще ти трябват повече.

— Имам и други възможности — каза той.

— Аз пък имам бижута — настоя тя. — Виж, не сме сами.

Скот се обърна. Окръжният прокурор слизаше от пикапа си, захапал дебела пура. Беше с рибарска шапка. Скот пристъпи напред да го посрещне; двамата се здрависаха и се облегнаха върху предницата на пикапа.