Марк Хименес - Обвинена в убийство

— Вие сте общували с Трей чрез страницата си във „Фейсбук“?

— Да.

— Защо?

— Трей знаеше, че Ребека чете имейлите му.

— И е искал да запази плановете си за вас в тайна от нея?

— Изчакваше подходящ момент да й съобщи.

— Мис Пъкет, бихте ли прочели съобщението, изпратено от Трей Ролинс до вас с дата трети юни, сряда? Това е денят преди убийството му.

— Добре — каза тя и зачете: — „Здрасти, бебчо! Боже, колко ми липсваш! Мини с колата утре да се видим. Ще разкарам Ребека, ще й дам пари, за да иде на пазар в Хюстън. Обади ми се, като пристигнеш, аз ще тренирам на игрището. Ще се видим в къщата. Нямам търпение да те докосна, да бъда с теб през цялото време. Още утре вечер ще кажа на Ребека, че между нас всичко е свършило. Обещавам ти!“

— Трей Ролинс ви е написал това?

— Да.

— Изхождайки от написаното, вярвате ли, че на следващата вечер той е направил на Ребека предложение за женитба?

— Не. Трей щеше да се ожени за мен.

— Благодаря ви, мис Пъкет.

Боби докосна Скот по лакътя и му посочи съобщението от Карин на екрана: По дяволите! Накарай я да изглежда като оглупяла от любов тийнейджърка, каквато е!

Скот се изправи от мястото си за кръстосания разпит на Били Джийн.

— Мис Пъкет, Трей ви е обещавал да скъса с Ребека, така ли?

Тя кимна.

— През цялото време, откакто бяхме заедно. Няколко седмици.

— Вие сте били с Трей само няколко седмици?

— Да.

— И той ви е казвал, че ви обича?

— Да.

— И ви е обещавал да остави Ребека заради вас?

— Да.

— Не я беше оставил обаче, нали?

— Още не.

— Но със сигурност ли щеше да го направи?

— Да, със сигурност.

— Убедена ли сте?

— Трей не би ме лъгал.

— Тук виждам, че сте му пращали свои голи снимки. Защо?

— Трей ме помоли. Бях готова на всичко за него. Аз го обичах!

— Били Джийн, Трей е бил изпечен лъжец, наркоман и комарджия. Уговарял е турнири, които да загуби срещу процент от печалбата. Дължал е пари на наркопласьора си и на мафията. Мамил е Ребека. Какво би го спряло да излъже и вас?

— Трей ме обичаше!

— Ако ви е обичал, би ли правил секс с Ребека на плажа същата вечер, след като следобед е правил три пъти секс с вас?

— Не!

— Но е правил.

— Не!

— Били Джийн, Трей ви е използвал.

— Той ме обичаше!

— Не се съмнявам.

Защитата бе успяла да обясни отпечатъците на Ребека, намерени върху оръжието на убийството. Но както посочи изрично помощник-прокурорът, от обстоятелството, че бе използвала ножа, за да нареже диня, не следваше непременно, че по-късно не го бе използвала, за да убие Трей Ролинс. Всичко опираше до доверието на съдебните заседатели в нея. Писмото на Трей до Били Джийн и показанията на момичето й бяха навредили допълнително след собственото й признание: „Плащах му със секс.“

Съдебните заседатели едва ли щяха да забравят това.

При съмнение в невинността съдебните заседатели произнасят осъдителна присъда. Всеки адвокат знае това; повечето подсъдими също го научават за своя сметка. Скот също го знаеше — погледнеше ли към съдебните заседатели, те свеждаха очи. Като хора, които не желаят да станат свидетели на неизбежна железопътна катастрофа.

Скот се извърна назад и видя Мелвин Бърк, седнал до Тери Ролинс на първия ред в сектора за публиката, зад масата на обвинението. Мелвин бе присъствал на всички заседания от процеса. Навремето той бе минал по пътя на Скот и много пъти се бе чудил дали съдът ще оправдае или ще вкара в затвора невинен човек. Също като Скот, и той се бе взирал в очите на съдебните заседатели, а сега погледът му бе прикован в Скот. Защото той бе видял същото, което и Скот, и знаеше, че журито ще признае Ребека Фени за виновна. Двамата се гледаха в продължение на няколко безкрайно дълги мига. После Мелвин си пое дълбоко въздух и се изправи. Тери го сграбчи за ръката и извика:

— Недей! Тя го е убила!

Това привлече вниманието на съдийката.

— Мистър Бърк, проблем ли има?

Мелвин издърпа ръката си и пристъпи към съдийската маса.

— Ваша светлост, бих желал да помоля съда за минута време. Ако е възможно, в отсъствието на съдебните заседатели.

— Много странна молба, мистър Бърк.

Но Мелвин Бърк беше практикувал наказателно право на остров Галвестън по-дълго, отколкото Шелби Морган бе живяла на този свят. Беше фигура, внушаваща респект. Съдия Морган даде почивка на съдебните заседатели и му направи знак да се приближи към масата й. Екипите на обвинението и защитата го последваха.