Марк Хименес - Обвинена в убийство

— Старецът и морето — подхвърли Скот.

— Да. Двамата с Ханк сме тръгнали за Боливар да ловим риба с Гюс. Ще пием уиски, ще пушим пури, ще похапнем… Мъжки удоволствия. Ти у дома ли си отиваш?

— Бащинският дълг ме зове.

Рекс погледна към плажа и попита:

— Това твоите дъщери ли са?

— Да, Бу и Шами.

— Сладки дечица. — Той дръпна от пурата си и посочи с върха й Ребека. — И тя ли идва с теб?

— Не.

Рекс кимна.

— Слушай, като се прибереш в Далас, дрънни един телефон на онази начална учителка.

— Мисля, че ще го направя.

— Е, беше ми приятно да работя с теб, Скот. Ти си честен и почтен адвокат, а това не се среща всеки ден.

— Благодаря ти, Рекс. И на мен ми беше приятно да се запозная с един почтен прокурор.

Окръжният прокурор се усмихна.

— Какъв е шансът и двете страни по углавно дело да са почтени? Трябваше да си купя билет от лотарията. — Той дръпна от пурата си и издиша кръгче дим. — Между нас казано, и аз вече мисля, че картелът е убил Трей.

— Защо?

— Бенито Естрада е открит мъртъв тази сутрин. С нож в гърдите. Това е почеркът на „Зета“. Убийство за назидание.

— Мамка му!

— Още в деня, когато се е хванал да работи за картела, е подписал смъртната си присъда.

Двамата погледаха известно време морето.

— Добре направи, че дойде да я защитаваш. Все пак ти е била жена. Дявол да го вземе, за малко щях да пратя невинен човек в затвора, Скот! — Той отново дръпна от пурата си. — Аз наистина смятах, че тя го е направила, честна дума! Иначе нямаше да я изправя на съд.

— Вярвам ти, Рекс. Ти си добър човек.

— А пък от теб ще излезе добър съдия, Скот. Тази сутрин ми се обади Джордж… сенатор Армстронг… и ми каза, че Шелби е оттеглила кандидатурата си.

Скот кимна. Той го бе очаквал.

— Мисля, че се досещам защо — продължи Рекс. — Както и да е. Джордж каза, че ти си човекът. Скоро щял да ти се обади. Хайде, честито!

Окръжният прокурор се изправи и протегна ръка. Двамата отново се здрависаха.

— Мисля, че справедливостта възтържествува, Скот — каза Рекс, после погледна часовника си. — Което ме подсеща, че трябва да ида да изкарам Тед от ареста.

— Помощникът ти е арестуван?

— Аха.

— Че какво е направил?

— Нищо.

— А защо е в ареста?

— По моя заповед. От снощи.

— Но защо?

— Ами… как да ти кажа? Преди доста време гледах един филм за някакъв доктор, който бил пълно лайно, отнасял се с пациентите си като с животни, докато един ден се разболял и сам станал пациент, видял нещата от другата страна, така да се каже. Та реших, че Тед би имал полза да изпита на свой гръб как се прилага законът, да види какво е да те дръпнат от улицата и да ти нахлузят белезници, и да те завлекат в ареста, където да те съблекат гол, да ти бъркат по дупките, да те пръскат против въшки и накрая да те пратят в изтрезвителя, за да прекараш нощта сред пияници и отрепки, които да повръщат наоколо… Това може би ще го накара да се замисли, да си каже, че не всеки арестуван е непременно виновен. — Рекс се позасмя. — И се надявам да се научи да не издава служебна информация на пресата.

— Значи от него е изтичала информацията?

— Да. Креватни разговори.

— Тед и Рене?!

— Иде ти да повърнеш, а? Какъв късметлия е този мухльо…

Скот се засмя.

— Така е разбрала, че Ребека е при теб, и ви е заснела на плажа. Съжалявам.

Рекс се качи на пикапа си и духна облак дим през отворения прозорец.

— А, за малко да забравя! Ханк специално провери полицаите и всички, които са работили на място в къщата. Никой от тях не е пипал трите милиона, парите на мафията.

— Сигурен ли е?

Окръжният прокурор кимна.

— Заплашил ги е с детектора. Което е накарало Уилсън… онзи, детектива… да си признае, че е отмъкнал няколко диска с порно. С Лейси Паркър в главната роля. Струва ми се, че при това положение му е минал меракът да пише книга.

Скот посочи към безкрайните пясъчни дюни и каза:

— Може пък Трей да е заровил парите някъде там.

— Може. Докато някой старец с металотърсач не ги открие един ден. Е, не е чак пиратското съкровище, което се предполага, че Лафит е заровил тук, ама и три милиона ще му дойдат добре.

Той кимна на Скот за сбогом и потегли. Телефонът на Скот иззвъня. Беше сенатор Армстронг.

— Скот, още ли искаш съдийското място?

Пръстови отпечатъци, политически игри и чист късмет бяха проправили пътя на Скот към заветния пост, но искаше ли той да става федерален съдия по този начин? И да дължи назначението си на играч като сенатор Армстронг? Изборът беше ясен: федерален съдия Фени или „Форд, Фени“. И той го направи заради своите две момичета, заради онеправданите в Далас, заради Сам Бъфорд и… заради самия себе си.