Марк Хименес - Обвинена в убийство

— Бих могъл да изпратя призовка на шефовете ти.

— Което може да ти струва живота. Виж, защитавай си жената, отърви я от затвора, твоя работа, не ти се бъркам. Само не закачай момчетата във Вегас. Нищо добро няма да те сполети.

— Какво знаеш за отрядите „Зета“?

— Животни. Виж какво, мафията никога не убива заради самото убийство, а само по целесъобразност. И не убиваме жени, деца и невинни граждани. Ние сме цивилизовани, а „Зета“ са диваци. — Гейб закима съсредоточено. — Оказва се, че хазартът не е бил единственият порок на Трей.

— Не.

— И подозираш Бенито за убийството му?

— И теб.

Гейб се усмихна.

— Значи познаваш Бенито? — попита Скот.

— Островът не е голям, конкуренцията в развлекателния бранш е ожесточена. Бенито понякога ползва услугите ми, но аз неговите — никога.

— Умно.

— Бенито обаче не е убиец.

— Докато „Зета“ са.

Гейб кимна и Скот се надигна да си ходи.

— Каза, че много професионални спортисти играят комар.

— Да, от всички спортове. Е, и?

— Значи мафията може да плаща и на други да участват, да речем, в уговорени футболни и баскетболни мачове и да губят по поръчка, за да провалят залаганията?

Гейб се усмихна.

— Това е търговска тайна, Скот.

Скот си тръгна. Беше стигнал до бара, когато Гейб го повика:

— Скот!

Той се обърна. Гейб сочеше телевизора над барплота. Скот погледна нагоре и видя в кадър лицето на Рене Рамирес.

— Пази се от нея. Тя е като гърмяща змия. Красива, но смъртоносно отровна.

— И така, кой е убил Трей Ролинс? — попита Боби. — Пийт Пъкет, отрядите „Зета“ или мафията? Трима основни заподозрени, всеки от които има мотив за убийство.

— Забравяш Ребека — каза Скот.

— Напротив, не съм я забравил.

— Тя е единственият заподозрян без мотив.

— Защо му е било на Трей да се обажда на Пийт тринайсет пъти през последната седмица, от които три в деня на смъртта си? — намеси се Карин.

Бяха насядали около масата на задната тераса. Карин преглеждаше телефонните разпечатки на Трей. От прокуратурата бяха идентифицирали всички лица, с които бе разговарял.

— Не е звънял на Пийт — каза Скот, — а на Били Джийн.

— В списъка фигурира името на Пийт Пъкет.

— Телефонът е регистриран на негово име, но е на дъщеря му. Семеен абонамент, същият, какъвто искат моите момичета.

— Първият разговор се е провел на четиринайсети май.

— Две седмици преди смъртта му. Тогава е станала свалката.

— А последният е бил в десет вечерта в деня на убийството. — Карин почука с пръст по екрана на лаптопа си. — Според моите бележки въпросния четвъртък Били Джийн е била в Остин, а Пийт на състезание във Флорида.

— И двамата лъжат. Били са тук. Били Джийн е дошла от Остин с черен мустанг. Обадила се е на Трей, за да му каже, че е в града, и той си е тръгнал от клуба още по обяд. Трей е излъгал Ребека, че цял ден е тренирал в клуба. Докато тя е пазарувала в Хюстън, си е бил вкъщи с Били Джийн. Пийт е пристигнал със самолет от Флорида и ги е спипал на място.

— Но ако Пийт е бил във Флорида, как е разбрал, че Били Джийн е с Трей?

— Не знам. Карин, виж с кой полет е пристигнал Пийт този ден.

Тя кимна, после каза:

— Ребека още ли е съгласна да се яви на детектор на лъжата?

— Да. Питах всички останали: Пийт, Бенито, Гейб. Никой не се нави.

— Защото никой от тях не е обвинен в убийство — подхвърли Боби.

— Аз ще й уредя дата — каза Карин.

— Друго? — попита Скот.

— Договорите за реклама. Прегледах най-големия, с Golfazon.com, фирма за голф аксесоари. Плащали са му милиони, за да рекламира продуктите им. Десет милиона гарантиран хонорар за срок от две години, плюс десет милиона бонус при добър търговски ефект от рекламите. Само от тях е могъл да спечели двайсет милиона долара.

— Но ако са надушели нещо за наркотиците и хазарта, са можели да прекратят договора.

Карин поклати глава.

— Не. В договора няма клауза за преждевременно прекратяване.

— Всеки договор може да се анулира.

— В случая само по един начин. Член дванайсети: „Прекратяване при смърт на спортиста“.

— Рекламодателят искаше да развали договора — каза Ник.

Скот му бе позвънил на мобилния телефон.

— Защо? — попита той.

— Веднъж Трей се появи на тяхно парти жестоко надрусан. Залиташе, не можеше да говори, опипваше жените им. Пълен провал. Трябваше да го завлека насила до колата му. Ония побесняха.

— Но не можеха ли да се отърват от него?