— Не знам, Скот. Навремето бях чел в едно спортно списание, че най-скъпата вещ на Лий Тревино, легендарния играч от шейсетте и седемдесетте, била неговият „Форд Мустанг“. Ако попиташ един сегашен състезател от челната десетка коя е най-скъпата му вещ, вероятно ще ти каже, че е трийсетметровата му яхта. Като няма да пропусне да се оплаче, че яхтата на Тайгър е с двайсет метра по-дълга. Както вика Гъската, всеки се мисли за Господ и си въобразява, че всичко, което има, му се полага по право. — Ник поклати глава. — Е, сега знаеш кой е лошият Трей. Онзи, чийто живот се състоеше от кокаин, порно, мацки и хазарт.
— Не е за вярване, че е могъл да загуби петнайсет милиона в казината.
— Ти чел ли си биографията на Джон Дейли? Там пише, че е загубил петдесет милиона долара и че в един момент рекламодателите започнали да превеждат парите му директно на казината.
— Защо тогава си планирал да разкараш Трей? Нали все още си печелил пари от него?
— Има още.
— Какво?
Ник вдигна дистанционното и го насочи към големия телевизор на стената. На екрана излезе меню. Ник превъртя надолу и натисна едно копче. В кадър се появи Трей Ролинс — млад, красив, замахващ със стика към топката.
— Финален удар, Скот. Тук е на турнира в Калифорния в началото на март. Разстояние: по-малко от метър.
Трей не улучи дупката.
— Преди не пропускаше дупки от метър разстояние.
Ник натисна няколко копчета и на екрана се появи нов кадър.
— А тук сме пет седмици по-късно, на турнира в Маями. Разстояние до дупката: шейсет сантиметра.
Трей отново не улучи.
— Заради кокаина ли? — попита Скот.
— Заради мафията.
— Мафията?
— Трей започна да играе в уговорени турнири.
— Ти се шегуваш. И при голфа ли има залагания?
Ник се засмя.
— Естествено! А когато изходът зависи от един-единствен удар, играта е много лесна за уговаряне. Със сигурност ти се е случвало да гледаш турнир, при който професионален играч пропуска дупка от метър, метър и нещо разстояние, и си викаш: как е възможно?! Само че човекът може да има дългове. И им е в джоба.
Ник превъртя записа напред; коментаторът обясняваше, че напрежението сякаш е дошло в повече на Трей Ролинс.
— Май мафията му е дошла в повече — отбеляза ехидно Ник.
— Губи нарочно, за да си изплати дълговете?
— Така мисля аз.
— Но ако беше улучил дупката и беше спечелил, щеше да изкара милион и да си плати дълга.
— Така е, но загубвайки, им е докарал много повече от залагания. Пет, може би десет милиона. Колкото по-близо е бил до победата, толкова повече са се покачвали залаганията в негова полза. За онези, които отпадат още в началото на състезанието, не залага никой. Както и никой не залага против фаворита. Ти би ли заложил против Тайгър? Не, и мафията също не би заложила. Идеалният кандидат е някой като Трей, който има шанс да спечели, но е затънал в дългове. Ако е на косъм от победата и загуби в последния момент, никой не може да го упрекне в нищо. Може да е било от нерви, от неравност по терена, от непремерен удар. Такива неща се случват. Но не и с Трей. Затова, като започна да губи, аз си казах, че едва ли е случайно и че рано или късно ще се разчуе. А разчуе ли се, покрай него ще изгорим и ние, Ес Ес Ай и аз лично като негов агент. Никой не иска да си има работа с играч, който уговаря турнири.
— И ти реши да го разкараш.
Ник кимна.
— Пиенето и дрогата са си нормални неща за един спортист. Едва ли не част от длъжностната му характеристика. Но ако те хванат, че уговаряш турнири, може да те вкарат в затвора, дори да се казваш Трей Ролинс. Това е углавно престъпление и аз нямах никакво намерение да ме разкарват по съдилищата заради него.
— Каза ли му го?
— Мислех да му го кажа, но междувременно му видяха сметката.
— Смяташ, че мафията го е убила?
Ник кимна.
— Защо им е трябвало да го убиват, след като е играл в уговорени състезания и им е помагал да печелят от залаганията?
Ник отново превъртя записа напред.
— Това е турнирът в Атланта през май.
На екрана се виждаше Трей, който оглеждаше терена и преценяваше следващия си удар.
— Разстоянието до дупката е двайсет метра — обяви Ник. — Решаващ последен удар. Вкара ли, печели. Пропусне ли, губи.
Топката се намираше близо до билото на неголяма бабуна, от която започваше полегат наклон надолу към дупката. За да стигне до нея, тя трябваше да се изкачи леко нагоре, след което да се спусне плавно надолу, без да набира прекалено голяма скорост, за да не подмине дупката. Трей застана разкрачен над топката, допря главата на стика до тревата, после с лек замах я побутна напред. Тя се търкулна по тревата, преодоля билото на бабуната и тръгна надолу. Приблизително по средата на склона смени леко посоката поради релефа, прескочи дупката, удари се в отсрещния й ръб, описа почти пълен кръг и падна в нея. Кадърът се смени, камерата показваше отблизо лицето на Трей, застинало в шок. Ник натисна едно копче и постави записа на пауза.
Читать дальше