Марк Хименес - Обвинена в убийство

— Това не е лице на победител, а на обречен.

— Какво искаш да кажеш?

— Че Трей е трябвало по уговорка да загуби и този турнир. В началото на последния раунд той водеше с четири точки и залозите бяха силно в негова полза, специално проверих. Тогава мафията е заложила против него и той е трябвало да падне, за да изкарат големите мангизи. Но той взе, че спечели. Затова изглежда като ударен от гръм. Предполагам, че с този удар им е загубил поне десетина милиона.

— Откъде знаеш всичко това?

— Не го знам, но го мисля. Ако познавах някой мафиот, щях да го знам със сигурност.

— Точно така си беше — каза Гейб Петрочели, след като горилите му за пореден път претърсиха Скот за оръжие. — Само дето момчетата във Вегас загубиха не десет, а двайсет милиона. — Той поклати глава. — Гледах турнира по телевизията. Шансът да вкара беше едно на милион. И когато все пак вкара, камерата даде лицето му. Беше лице на смъртник.

— Значи все пак мафията му видя сметката.

— Не. Жена ти ни изпревари.

— Клиентката ми.

— Не се отказваш лесно, а? — Гейб го изгледа разбиращо. — Тия жени здравата са ни оплели в мрежите си. Първата ми жена ме докарваше до нервен срив всеки божи ден, а когато накрая се разведохме, се пропих, понеже ужасно ми липсваше. — Гейб въздъхна. — Истинският мъж никога не бива да се пропива заради една жена. Ако ще се алкохолизираш, гледай поне да е заради нещо важно, като бейзбола например.

— Мафията е искала смъртта му, нали?

— Да, бяха му бесни, няма две мнения по въпроса.

— Но ти самият нямаш нищо общо, така ли?

Гейб вдигна ръка с разперена длан и тържествено каза:

— Кълна се в гроба на майка си. Тукашните ченгета ме знаят, аз съм местен човек, заедно сме израснали. Много от тях залагат при мен. Знаят с какво се занимавам. Аз съм букмейкър, не убиец.

— Би ли се подложил на детектор на лъжата?

Гейб се усмихна.

— Не.

— Как изобщо е възможно да загубиш двайсет милиона на залагане?

— Много лесно. През деветдесет и пета трима англичани заложиха по осемдесет бона всеки, че Джон Дейли ще спечели Открития шампионат на Великобритания. Явно никой друг не го е вярвал, защото тримата спечелиха общо деветнайсет милиона. В днешно време, Скот, можеш да залагаш на абсолютно всичко, не само на фондовата борса, и да печелиш милиони.

— Но ако Трей е изкарвал толкова много пари, защо просто не си е платил дълговете?

— Не е лесно да платиш петнайсет милиона при двайсет и пет процента лихва.

— Мафията начислява двайсет и пет процента лихва?

Гейб вдигна рамене.

— Някои кредитни компании, Скот, начисляват по трийсет. Това си е узаконено лихварство. Скоро ще узаконят хазарта, после проституцията, накрая и наркотиците. И да искаш, няма да можеш да си изкарваш хляба по престъпен начин, защото всичко ще е законно.

— И каква беше уговорката, за да си плати Трей дълга?

— От него се искаше да загуби пет турнира. Като, разбира се, отначало да поведе по точки, колкото да вдигне залозите, пък и да не привлича излишно внимание. Първите два турнира минаха успешно, нашите хора намазаха доста, а дългът му намаля с шест милиона. Докато изведнъж взе, че вкара от двайсет метра разстояние. Което на тях им струва двайсет милиона. — Гейб поклати глава. — Нашите се бяха полакомили и бяха вдигнали залога.

— А когато все пак спечелеше, Трей за себе си ли вземаше парите?

— Не. Това също беше уговорено. При победа Трей вземаше една трета.

— Една трета от всичко? Дори от приходите на мафията?

— Аха. Ако Трей беше загубил в Атланта, щеше да вземе една трета от двайсет милиона. Което е повече, отколкото взе, като спечели. И то без данъци.

— Откъде знаеш?

— Защото аз самият му плащах парите. Носех му ги на ръка в къщата. Общо три милиона в брой. В стодоларови банкноти.

— Защо са му плащали, след като им е дължал пари?

— Гледали са на него като на своеобразна дългосрочна инвестиция. — Гейб вдигна рамене. — Замесиш ли се с мафията, това е до живот.

— А къде ли са сега тези три милиона?

Гейб отново вдигна рамене.

— Само седмица преди да го убият, Трей е спечелил турнира на Калифорния — продължи Скот. — С това не е ли изкарал пари за мафията?

— Не и двайсет милиона.

— Предполагам, че няма да искаш да свидетелстваш в съда?

— Ще е против принципите ми.

— Мога да ти пратя призовка.

— Което би било грешка от твоя страна. Виж, Скот, аз съм отзивчив човек, бизнесът ми е чист, опитвам се да помагам с каквото мога. Но ако имам нещо да ти кажа, ще ти го кажа тук. Не в съда. Ясно?