Марк Хименес - Обвинена в убийство

Пийт се запъти право към бара. Скот застана до вратата и видя как барманът му наля чаша уиски и я побутна към него. Пийт посегна към нея, но се спря и се огледа. Скот се скри зад една колона и продължи да го наблюдава от там. Пийт взе от бара хартиена салфетка, уви я около чашата и пресуши на един дъх питието си. После се отправи към една врата в дъното, на която имаше табелка: „Мъжка съблекалня“. Отпред беше застанал пазач, който му отвори вратата. Пийт влезе в съблекалнята и пазачът затвори след него.

— Пийт има болки в гърба — обади се Ник. — След всеки раунд ходи на масаж.

— Трябва да му снема отпечатъци — каза Скот.

— Ела! — каза Ник и го поведе към пазача. Показа му служебната си карта и посочи Скот. — Той е с мен.

Човекът отвори вратата и двамата слязоха по стълбите към съблекалнята, където шишкави играчи по бельо подрусваха белезникави телеса. При вида им Ник направи гримаса.

— Уффф, ще повърна.

Той стъпи на една пейка и надникна над редицата метални шкафчета.

— Пийт е ей там! — прошепна той.

След няколко минути Пийт тръгна нанякъде само по увита около кръста хавлия. Ник направи знак на Скот да го последва. Двамата свиха зад ъгъла и се озоваха пред отворено шкафче.

— На Пийт е — каза Ник.

— Не си ли заключват нещата? — попита Скот.

— Само ако са баскетболисти — каза Ник и грабна от шкафчето връзка ключове. — Хайде, да вървим!

Скот го последва обратно на горния етаж; излязоха на паркинга, където имаше огромна моторна каравана — подвижният дом на Пийт Пъкет.

— С такива кънтри певиците правят турнета — каза Ник. — Много професионални играчи ползват каравани, особено онези, които не могат да си позволят частен самолет.

Ник почука на вратата за всеки случай, преди да отключи. Двамата влязоха вътре.

— Петзвезден хотел на колела — каза Ник. — Струва около милион.

В предната част на караваната имаше кожени кресла, огромен плазмен телевизор и изцяло оборудвана кухня с барплот от полиран гранит. Ник се огледа.

— Върху какво може да има негови отпечатъци? — Той щракна с пръсти и каза: — Върху оръжията му!

— Пийт ходи въоръжен на турнир? — възкликна Скот.

— Та той и в кенефа ходи въоръжен!

Двамата минаха по тесния коридор с врата за банята и тоалетната и стигнаха до спалнята в дъното. Ник отвори няколко вратички и извика:

— Ето, казах ли ти!

В един шкаф над леглото на специални рафтове бяха наредени четири карабини и два пистолета. Скот извади тиксото от джоба си.

— Коя е любимата му пушка?

— Най-голямата.

Скот посегна да я свали от рафта, но чу шум откъм предната част и се спря. Ник отиде до вратата на спалнята и надникна навън.

— Мамка му! Били Джийн е!

Огледаха се за скривалище.

— Под леглото!

Коленичиха и се напъхаха под леглото. Покривката стигаше почти до земята и ги скриваше от погледа, но имаше около два пръста пролука, през която можеха да наблюдават какво става отвън. Били Джийн отиде до хладилника и си наля чаша шоколадово мляко, след което пусна телевизора и се загледа в някакъв сериал.

— По дяволите! — просъска Ник. — Ако не се разкара, Пийт ще ни завари тук.

— Доста конфузно ще е — каза Скот.

— И опасно — добави Ник.

Били Джийн изпи млякото и загаси телевизора, после тръгна към тях — двамата замръзнаха под леглото, — но вместо в спалнята влезе в тоалетната и затвори вратата след себе си.

— Да се махаме! — прошепна Ник.

Двамата изпълзяха изпод леглото и минаха на пръсти покрай тоалетната. След като стигнаха в кухнята, Скот прошепна:

— Трябват ми отпечатъците му!

Ник посочи с пръст.

— Бутилката с уиски! Полупразна е, значи Пийт я е пипал.

— Може да е Били Джийн.

— Тя пие само шоколадово мляко.

Скот откъсна една хартиена кърпа от ролката на барплота и сграбчи с нея бутилката, след което двамата тихичко се изнизаха навън. Притичаха през паркинга до джетата. Когато я видя, Ник се засмя:

— Ти не караше ли ферари? Явно си се издигнал…

— Къде мога да открия доктор Тим? — попита Скот.

— Скот, ако всички професионални спортисти бяха уравновесени, зрели, добре адаптирани към средата индивиди, какво щяхме да правим ние?

Приемната на Тимъти О’Брайън, спортен психолог, се намираше в една сграда в центъра на Хюстън. Скот бе пристигнал със самолет и бе наел кола от летището. Доктор Тим се бе съгласил да го изчака. Скот се чувстваше глупаво, обръщайки се към него с „доктор Тим“.

Днес инвестираме много в спорта, и то не просто пари, а цялата си душа. Спортът, това сме ние. Имаме нужда поне в едно нещо да сме добри, а явно не сме. Виж само какво става с икономиката, с войните, които водим, със здравеопазването… и затова залагаме на спорта цялото си самочувствие, всичко, което притежаваме. Знаеш ли например колко струва новият стадион на „Далас Каубойс“?