Марк Хименес - Обвинена в убийство

— Стига, бе!

— И после някакъв едър мъж дошъл и я извлякъл навън.

— Стига, бе!

— Затова са ми нужни отпечатъците им. Да разбера те ли са били.

— Ще ти помогна.

— Защо?

— Защото и аз съм длъжен да знам те ли са били. Сега му уреждам договори с рекламодатели и последното нещо, което ми трябва, е да се окаже замесен в убийство. Колкото по-скоро го зачеркнеш от списъка, толкова по-бързо ще подпиша договорите и ще изкарам пари. — Той помълча известно време, а после попита: — Мен махна ли ме от списъка?

— Да. А ти знаеше ли, че Трей е вземал кокаин?

Няколко мига Ник не реагира. После издиша шумно и кимна.

— Бях му казал, че докато смърка, никога няма да бие Тайгър. Но той твърдеше, че всичко било под контрол. Е, видяхме кой е бил прав.

— На турнирите не правят ли проби за допинг?

— Правят.

— Че как ги е издържал?

— Аз ги издържах вместо него. — Ник вдигна рамене. — Давах му моя урина. Трей винаги държеше по едно шишенце в шкафчето си. Като му кажеха да пикае за проба, отиваше в кенефа и я преливаше в чашката. Все пак тук не е затвор.

— Знаеше ли, че е дължал на пласьора си половин милион долара?

— Половин милион?! Не, не знаех. Защо?

— Помислил си е, че пласьорът го мами.

— Господи, Трей е бил с двата крака вътре. Смяташ ли, че пласьорът го е убил?

— Вероятно „Зета“.

Ник кимна.

— Тези мръсници екзекутираха няколко души в Хюстън. Не бих желал да им се изпреча на пътя.

— Защо не си го пратил на лечение?

— Не даваше. Освен това, ако влезеше в клиника, на другия ден целият свят щеше да знае, рекламодателите щяха да се отдръпнат. БММП не обичат наркомани, Скот.

— Значи просто си седял отстрани и си го гледал как се проваля, за да не си загубиш комисионата, така ли?

— Скот, аз не можех да го излекувам. Но поне го пратих на спортен психолог.

— Кой е той?

— Доктор Тим. Тимъти О’Брайън. Работи с десетки професионални спортисти, помага им да се осъзнаят, когато им се позамаят главите от хвалби. Обикновено само се опитва.

— Този Трей не е бил онзи Трей Ролинс, когото си продавал, нали?

— Скот, ние продаваме на хората това, което искат да купят. Те искат герои. Имат нужда от герои. Те не желаят да видят реалността, достатъчно потискащо е да пуснат телевизора и да изгледат новините. Последното нещо, което биха желали, е да чуят истината.

— Във всеки случай истината ще я научат по време на процеса.

— Кога започва?

— След двайсет и шест дни.

— Нямаш достатъчно време, за да откриеш убиеца.

Намериха Били Джийн Пъкет, седнала в клоните на едно дърво.

— Здрасти, Били Джийн — каза Ник.

Тя се стресна и за малко не изпусна сладоледа. Погледна ги навъсено и попита:

— Какво искате?

— Слез долу, моето момиче.

— Няма.

— Той иска само да поговори с теб.

— Не.

— Били Джийн — започна Скот, — ти беше ли на турнира във Флорида с баща си?

— Не. Останах в Остин.

— Но не си била през цялото време в Остин, нали така? Дошла си с колата си до Галвестън. В деня на убийството си била в дома на Трей, нали?

— Не.

— Ти караш черен мустанг.

— Не.

— Скот знае какво караш — намеси се Ник.

— Е, и?

— Свидетели са видели русокосо момиче да пристига същия ден в къщата на Трей с черен мустанг.

— Никой няма да повярва на някакви си мексиканци.

— Никога не съм казвал, че свидетелите са мексиканци.

— О! Няма значение, не съм била аз.

— Би ли ми дала да снема отпечатъците ти?

— За какво са ти?

— За да те зачеркна от списъка.

— Какъв списък?

— На заподозрените в убийството на Трей.

— Не съм убила Трей.

— Знам, миличка — намеси се отново Ник. — Но Скот не го знае.

— Няма да сляза.

— Тогава — каза Скот — ще стоим тук и няма да мръднем, докато не слезеш.

Той се облегна на дънера на дървото и засвири с уста някаква мелодийка.

Над главата му се чу момичешки глас:

— Свириш като спукан радиатор…

— Благодаря. Колко време ходехте с Трей?

— Няколко седмици… Казах ти, че няма да разговарям с теб.

Скот отново засвири с уста.

— Ще кажа на баща ми да те набие.

— Той ли наби Трей?

Мълчание.

— Той ли уби Трей?

Мълчание.

— За никъде не бързам, Били Джийн.

— Пишка ми се.

— Ако те сваля долу, ще разговаряш ли с мен?

— Ако не ме свалиш долу, ще ти се изпикая на главата.

Скот погледна нагоре.

— Само да не побегнеш!

Тя въздъхна.

— Няма. — Подаде му сладоледа си. — Подръж малко.

Скот пое сладоледа от ръката й, докато Ник се завтече да й помогне. Ръцете й лепнеха от сиропа, който потече и по неговите. Когато тя стъпи на земята, Скот понечи да й върне сладоледа.