Марк Хименес - Обвинена в убийство

— Приключих с огледа на имуществото им — обади се Карин. — Никакви изненади. Ребека притежава единствено корвета. Съставих призовки, които Ханк вече е връчил на „Фейсбук“ и на мобилния оператор.

— Нещо за сестрата? — попита Боби.

— Не — отвърна Скот. — Но адвокатът й Мелвин Бърк знае нещо.

— Какво?

— Нямам представа. Тери отказва да отмени изискването за конфиденциалност. — Той се обърна към Карин. — А какво ще ми кажеш за съдийката?

— Бакалавърска степен с отличие от Тексаския университет, има награда от декана и е била мажоретка, после записва Юридическия факултет пак там и завършва отново с отличие. Десет години работи като адвокат на свободна практика, преди пет е избрана за съдия. Не е имала крупни дела.

— Е, сега вече има. Някакви досъдебни молби ще внасяме ли?

— Смятам да подадем една за недопускане в съдебната зала на снимки от местопрестъплението, тъй като представляват психологическа обработка на съдебните заседатели. Но мисля, че въпреки това обвинението ще представи част от тях.

— Можем ли изобщо да поискаме недопускане на доказателствения материал от къщата?

— Тя се е обадила на деветстотин и единайсет, пуснала е полицаите да влязат, съгласила се е да претърсят къщата. Но дори и да не ги беше пуснала, къщата не е нейна. Все пак смятам да подадем молба за недопускане на иззетите доказателства.

— Ами токсикологичната експертиза? Имали ли са правно основание да й вземат кръвна проба?

— Вероятно не. Ще подам молба за недопускане и на експертизата.

Настана тягостно мълчание. Скот каза:

— Ребека не е наркоманка.

Той погледна към нея — беше на плажа с момичетата. Самата тя приличаше на момиче — подскачаше безгрижно във вълните край брега, сякаш не й предстоеше дело за убийство.

— Тя изобщо дава ли си сметка, че може да получи доживотна присъда? — каза Карин.

Скот сви рамене.

— Един ден изглежда щастлива, радва се, че е с Бу, а на другия трябва да я наблюдавам да не се самоубие. Просто не я разбирам.

— Това е от кокаина — каза Боби.

— Какъв кокаин?

— Скоти, аз защитавам наркомани. Познавам симптомите. Редуват се пристъпи на еуфория и депресия като при циклофрениците. Според мен тя се друса.

Скот поклати глава.

— Вземала е само няколко пъти под влиянието на Трей. Никога не би посегнала, докато Бу е с нас. Просто изключено.

— Хайде на бас — каза Боби. — Слез на плажа, вземи й кръв и ти гарантирам, че ще даде положителна индикация за кокаин.

— Че откъде го намира? И с какво го плаща?

— Скоти, ти можеш ли изобщо да си обективен по отношение на нея?

Мисли като адвокат, не като мъж!

— Намерих частник, който прави тестове с детектор на лъжата — обади се Карин. — Пенсиониран агент на ФБР, живее недалеч от тук, на полуостров Боливар. Готова ли е да се подложи?

Скот кимна.

— Притесняваш ли се?

— Тя не се притеснява.

— От кокаина е — повтори Боби.

— Пласьорите са много опасни — каза Шами. — Те убиха човек в комплекса един ден. Просто се приближиха до него и го гръмнаха пред очите на всички.

— Божичко! — възкликна Бу. — Колко жестоко!

Скот се бе качил при момичетата, за да ги завие.

— Сплашване — каза той. — Целта е била да сплашат хората в гетото.

— Във всеки случай, мистър Фени, с мен успяха.

— И защо убиха човека? — попита Бу.

— Дължал им пари.

— Защо не са наели адвокат да го осъди?

— Бу, хората в гетата не се съдят, те се стрелят.

Бу кимна, сякаш казаното от Шами й звучеше напълно логично. После се обърна към Скот.

— Тази сутрин по телевизията говореха разни работи за приятеля на мама.

— Бу, нали се разбрахме: като предават за делото, сменяш канала. Има толкова много неща, които ти е рано да знаеш.

— Като например че е вземал наркотици?

— Да, и това също.

Тя се поколеба и Скот се досети какъв ще е следващият й въпрос. Тя просто не можеше да не го зададе.

— Мама също ли е вземала?

Преди Ребека да ги бе напуснала, Скот отговаряше на трудните въпроси на Бу като адвокат — замазваше истината, ала все пак я казваше. Но откакто стана самотен родител, бе започнал да отговаря като баща. Така постъпи и този път — излъга.

— Не.

Едно дете на единайсет години не биваше да научава такива неща за майка си.

— А, добре — каза тя с видимо облекчение. — Значи, ако мама не влезе в затвора, ще дойде при нас, така ли?

— Ти искаш ли да дойде?

— Затова ли сме тук, за да си я върнем?

— Аз съм тук, за да защитавам майка ти, така че да не прекара остатъка от живота си в затвора за нещо, което не е извършила.