Марк Хименес - Обвинена в убийство

— Ето, вземи.

В този момент тя си плю на петите.

— Дръж я! — извика Ник.

Скот захвърли сладоледа и двамата хукнаха след нея. Тя тичаше напред през игрища и алеи, провираше се през тълпите от зяпачи и между сергиите със сандвичи и напитки… беше бърза… и се насочваше право към дамската съблекалня. Скот и Ник просто не бяха в състояние да я настигнат. Тя блъсна с две ръце стъклената врата, влезе вътре, обърна се и им махна подигравателно за сбогом, след което изчезна от погледа им. Скот се подпря с длани на коленете си, за да си поеме дъх. Той всяка сутрин тичаше по десет километра, но момичето го бе надбягало с лекота.

— Наистина ли мислиш, че Пийт може да го е убил? — попита Ник. — Вярно, че е сприхав грубиян, но чак пък да наръга с нож Трей…

Възрастна дама ги изгледа недружелюбно, хвана вратата за дръжката и я бутна навътре, за да влезе. Вратата се затвори безшумно зад нея и в един кратък миг, в отблясъка от слънчевата светлина, Скот видя онова, което търсеше — чифт отпечатъци от цели длани.

— Не давай на никого да пипа стъклото! — извика той на Ник.

После изтича до близката лавка и купи хартиени салфетки, бутилка минерална вода и една ролка безцветно опаковъчно тиксо — формално тиксото не се продаваше и Скот плати 50 долара за ролката. Той избърса ръцете си със салфетките, изпи водата и се върна до вратата на дамската съблекалня, където Ник бе останал на пост. Облепи с припокриващи се ленти тиксо участъка от стъклото с отпечатъците на Били Джийн, изглади внимателно с ръце, после дръпна със замах назад и вдигна отлепеното тиксо срещу слънцето.

Вече имаше отпечатъците на Били Джийн Пъкет.

След като внимателно постави тиксото в багажника на наетата кола, Скот се върна до осемнайсетата дупка, където беше Ник. Двамата изчакаха Пийт Пъкет да завърши раунда. Той се изправи до дупката и пъхна пура в устата си. Мигом го наобиколиха репортери и защракаха с фотоапарати.

— Виждаш ли какво значи да си спечелил Открития шампионат на Щатите! — каза Ник. — Само преди седмица Пийт беше готов да си плати, за да го интервюира някой.

— Ето го и Гъската.

Двамата се приближиха до асистента, който в този момент също палеше пура, но като видя Скот, се намръщи.

— Разкарай се!

— Гъска, разговарях с Тес, Лейси и Райли.

Гъската се засмя дрезгаво.

— Има ли и други, за които трябва да знам?

— Как ги искаш, хронологично или по азбучен ред? — Той отново се засмя. — Преди да се оженя, и аз съм бил с две-три момичета, но Трей си лягаше с по две-три, докато стане време за обяд. Понякога имах чувството, че съм му сутеньор, а не личен асистент.

— Знаем също и за връзката му с Били Джийн. Дали Пийт не го е убил?

— Не знам. Но ако беше моя дъщеря, аз със сигурност щях да му видя сметката.

— Защо е вършил всичко това?

Гъската дръпна от пурата си и издиша облак дим.

— Навремето работех при големите звезди — Палмър, Никълс, Тревино. Те бяха скромни хора, които се раздаваха, а не гледаха само да прилапат най-доброто. Младите в днешно време си въобразяват, че всичко им се полага, че целият свят им е длъжен. Трей беше такъв: пожелаваше си нещо и си го вземаше, независимо дали ще е бентли, яхта или жената на някой колега. Но ти вече го знаеш от собствен опит, нали?

С тези думи той провеси на рамо тежката чанта с голф принадлежности и повлече крака нанякъде.

— Гъската е голям философ… и голямо леке. — Ник тупна Скот по рамото. — Хайде, Пийт се освободи.

Скот го последва. Пийт Пъкет стоеше с пура в уста и полагаше подписа си върху програми, плакати, картички, шапки, дори върху гърдите на почитателките си. Този път Скот се опита да го предразположи.

— Честита победа на Открития, Пийт!

Без да поглежда към него, Пийт продължи да раздава автографи като автомат.

— Какво искаш, адвокатче?

Скот реши да го провокира.

— Ти си бил в дома на Трей в деня, когато е бил убит. Отишъл си, за да спипаш Били Джийн с него, така ли? Имаме свидетел, който е видял черния мустанг пред къщата.

— Не ми пука от някакви си въшливи…

Той се сепна и млъкна. За малко не направи същата грешка, каквато допусна Били Джийн. Обърна се с лице към Скот и го изгледа заплашително, сякаш се готвеше да го удари.

— Бях във Флорида, а ти можеш да вървиш по дяволите.

После се завъртя на пета и си тръгна.

— Дотук мина добре — поклати глава Ник и въздъхна. — Тоя не става за пиар агент, много е нервен.

— Няма да си тръгна без отпечатъците му — каза Скот и последва Пийт в клуба.