Рейчел Эббот - Дъщеря назаем

— Съмнявам се — отговори тя. Предположението му явно изобщо не я изненада. — Изглеждаше искрено ужасéн, че бих могла да си го помисля, сякаш подобна мисъл е пълен абсурд.

Гласът й потреперваше. Том се замисли колко ли още може да понесе.

— Не си длъжна да го правиш, Ема. Може пак да направим размяна и да изпратим някой в трезора вместо теб.

— Няма да стане, Том. Готова съм да ходя по въглени, за да спася детето си. Никога няма да си простя, ако изпратим друг човек и нещо се обърка. Освен това им е нужен моят отпечатък за ключалките.

— По дяволите, бях забравил за биометричните механизми. Приемат и твоите отпечатъци, така ли?

Ема обясни, че го направили като застраховка след някакво заболяване на Дейвид. Явно когато бяха проникнали в системата, за да изключат програмираното заключване, от бандата бяха установили, че и нейните отпечатъци действат.

— Има някаква вероятност изобщо да не се стигне до това — рече Том. — Ако открием Оли преди уречения за вас час, ще прекратим участието ви.

Ема зашепна молитва. Том замълча за миг, после додаде:

— Добре ли си?

— Да. Ще се справя — отвърна тя тихо.

— Знам. Ще имаш подкрепа на всяка стъпка, Ем. Не забравяй — ще се погрижим за теб.

— Готови сме, Шефе — каза Фин и измери с очи по-младия, по-висок мъж, който се грееше на огъня.

— Сигурен ли си? — попита онзи, „Шефа“.

— Да, мисля, че да. Жената няма да се издъни. За задръстения й съпруг имам съмнения, но тя е по-надеждна. Притеснявам се само за времето. Ако не излезе, шибаната аларма ще се включи, тоест — край. По-точно, край за нея. Обаче се съмнявам да го допусне.

— Хакерът в готовност ли е?

— Да. Гарантира, че ще обезвреди алармата, за да излезе тя, макар че нямаше как да провери предварително. Вероятно ще разполага с няколко минути, за да освободи автоматичното заключване на вратите преди появата на полицията.

— Купувачът? Провери ли го?

Шефа се отдалечи от огъня и за момент потърка бедрата си отзад с две ръце. После посегна към чашата с бистра течност на масата. На повърхността плуваха две кубчета лед, които почукваха по стъклото.

— Доколкото можах. Показа ни парите — сигурни сме, че ги има. Нямаме по-голяма гаранция от това.

— Време е да се отървем от Рори, Фин.

— Да… това лайно е слаба брънка. Нужен ни е за тази операция, но след това… не се оправя добре с хлапетата. Рик и Шели записани на камера, да не говорим за онази, другата… Изи.

— Сигурни ли сме, че е тя?

Шефа изпи цялата чаша. Беше вода, Фин беше сигурен. Шефа никога не пиеше преди операция.

— Деветдесет процента. Според информацията била със същите дрехи — нощницата, която й дала Джули. Освен това подозират, че е била напомпана с кет. Което звучи логично. Може да го е докопала у Джули.

— Е… Тя поне е мъртва. Една грижа по-малко.

Шефа доби доволен вид. Задачата на Фин беше това състояние да продължи.

— Шели не биваше да дрънка пред нея. Ако Изи вече не беше мъртва… — ненужно беше Фин да продължава. — Като стана дума за Шели, има два часа до размяната. Ще я изтегля. Справи се сносно с бебето, обаче допусна няколко тъпи грешки и трябва да си плати. Едва не прееба цялата схема. Вече не можем да й вярваме.

Щеше да покаже на Шели Слейтър какво чака онези, които ядосват Фин Макгинес. Още не беше избрал как точно да постъпи с нея… колко сурово наказание да й наложи. Джули обаче не я искаше с белези. А твърдеше, че може да им докара цяло състояние.

— Значи пак тук след час… след като приключиш с нея — рече Шефа.

Фин кимна, сложи кожените ръкавици и излезе.

При пристигането си в оперативния щаб в Солфорд Уест Том завари обстановка на сдържано напрежение. Оперативните полицаи стояха пред компютрите, заети със задачите си; работеха тихомълком, методично. Въпреки привидното спокойствие обаче Том не се съмняваше, че и последният присъстващ усеща присвиване в стомаха поради отговорността на задачата им.

Редицата монитори покрай една от стените следяха три едновременни операции. Началникът на звено на мобилния екип даваше указания на хората на място пред дома на Фин и Джули Макгинес, но все още никой не беше чул бебешки звуци. Два от екраните показваха околността на „Джоузеф и син“; екипът там беше в готовност, в случай че стане нещо с Ема. Другите три екрана изобразяваха място, което не беше познато на Том. По напрегнатото изражение, с което ги следеше Пол Грийн, Том предположи, че вероятно са свързани с операцията на „Титан“.