Рейчел Эббот - Дъщеря назаем

Той затвори и начаса потърси мобилния номер на Пол Грийн в указателя си.

На лицето на Ема бе изписана смесица от надежда и страх. В момента обаче той нямаше време да й обяснява подробностите.

Инспекторът от „Титан“ вдигна веднага.

— Том… да не би да е напечено при теб?

— Да… Щом се досещаш, предполагам, че същото се отнася и за теб. Имаме нужда от адреса на Фин Макгинес… би ли помолил някого да го съобщи по радиостанцията на инспектор Робинсън? — Том изчака Пол да предаде заръката. — Е, какво става при вас?

— Нашият ЧИП съобщи, че операцията ще се състои тази вечер, но не можа да ни каже каква точно ще бъде.

— А каква е ролята на информатора в цялата работа?

— В момента не мога да кажа. Извинявай… знаеш как е. По-късно обаче може и да споделя повече.

— Добре, ние тук очакваме да чуем исканията им по радиостанцията. Ще ти се обадя веднага, щом научим нещо повече.

Том затвори. Тъкмо да осведоми разтревожената Ема за случващото се, когато сигналът на Беки по радиостанцията се включи.

Никой не говореше, но се чу звън на телефон. Последва и глас.

— Говори Дейвид Джоузеф. Какво искате и къде е синът ми, по дяволите?

Ема се вкорени на място. Какво ставаше? Том не беше намерил време да говори с нея след завръщането си в стаята, но непрекъснато й кимаше отсечено — може би за да я успокои, макар че не се получаваше. Нямаше как да го прекъсне обаче, тъй като беше усилил звука на радиостанцията, от която се носеше гласът на Дейвид.

— Кажете ми какво да правя. Да приключваме с това, за да си върна семейството.

Беше пресипнал от притеснение. За миг настана мълчание, после той продължи:

— Нямате право да ми говорите така. Нали искате да ви помогна?

На лицето на Том се изписа объркано изражение.

— Не, не е тук. Повръща, ако държите да знаете. Не може да сложи нищо в уста — дори вода. Кажете на мен, аз ще й предам.

Нова пауза.

— Не, отказвам да я доведа! Трябва да кажете на мен — заяви Дейвид, като събираният от няколко дни гняв изби в думата „отказвам“. — Просто кажете какво да направя.

Тишина. Ема се зачуди дали не е прекалил. Защо не беше пуснал високоговорителя на проклетия телефон?

— Хайде да прескочим това. Казах ви — ще направя каквото искате. Готов съм на всичко, за да върна сина си.

Тишина, този път за по-дълга.

— Знаете, че не е вярно — додаде той тихо.

Отново тишина, тишина, тишина. Явно разговорът беше приключил.

Том изключи радиостанцията.

— Беки ще ме потърси от другата стая всеки момент. Не разбрах какво точно се случи току-що, но имаме други новини, добри. Предпочитам да не ти вдъхвам големи надежди, но подозираме, че знаем къде живее Джули. Трябва да се убедим, че Оли е там, преди да свалим прикритието и да пристъпим към действие. Ако сме прави обаче, има шансове да го спасим съвсем скоро.

Радиостанцията на Том изпращя.

— Да, Беки… какво стана, по дяволите? Защо не включи високоговорителя?

Дейвид Джоузеф го беше разочаровал. Щеше да е далеч по-добре, ако можеха да чуят и двамата участници в разговора.

— Твърди, че забравил. Съжалявам, Том. Непрекъснато му давах знаци, но той не ми обърна внимание.

— Попита ли го какво са казали? Някои от репликите му звучаха странно.

Том вече крачеше напред-назад.

— Каза, че искали и двамата с Ема да чакат на телефона след час за последни указания. Опитах се да мина въпросите дума по дума, но той изглеждаше наистина притеснен и предпочетох да не го притискам твърде много.

— Добре. Някакви вести от мобилния екип? На позиция ли са?

Той замълча.

— Отлично. Знаеш какво да правиш. Вземи рейнджроувъра, все едно отиваш да заредиш гориво. Знаеш къде и кога. Ще се видим след около петнайсет минути. Чудесна работа, Беки!

Пребледнялото лице на Ема изглеждаше призрачно на светлината на лампата в дневната, с плътни черни сенки около очите. Прониза го чувство за вина. Тя вероятно отчаяно се нуждаеше да разбере какво се случва.

— Ще се обадят пак след час и искат да си там. Важно е да запомниш, че не успяхме да вкараме полицаи в къщата, така че каквото и да поръчат на Дейвид, двете с Наташа ще останете сами. Ще бъдеш уязвима, а това не ми харесва.

— Нека просто да изпълним указанията им. Моля те, Том. Каза, че знаете къде е Оли… Не може ли просто да ги спасите веднага? Тогава няма да има значение кой къде е, нали?

— Един от екипите ни се зае да провери информацията за Оли, но може да отнеме време. Не може просто да нахлуем в къща, пълна с престъпници, Ема. Освен това, ако го няма там, само ще се издадем. Слушай какво предстои сега.