Рейчел Эббот - Дъщеря назаем

Здесь есть возможность читать онлайн «Рейчел Эббот - Дъщеря назаем» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2016, ISBN: 2016, Издательство: Прозорец, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Дъщеря назаем: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Дъщеря назаем»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Малкият Оли е съкровището в живота на Ема Джоузеф, синът, който осмисля цялото й съществуване. Със съпруга й Дейвид отглеждат детето си в уединено имение в английската провинция. Ема се надява то да помогне на съпруга й да превъзмогне мъката по загадъчно изчезналата му шест години по-рано дъщеря Наташа.
След изненадващото и необяснимо завръщане на Наташа обаче първоначалната радост бързо е изместена от поредица събития, които поставят на изпитание чувствата и взаимното доверие на младото семейство. Ема се обръща за помощ към свой стар познат, инспектор Том Дъглас.
Той приема да й помогне, без да подозира, че го очаква разследване, изпълнено със страховити разкрития и неочаквани обрати. То ще го накара да подложи на съмнение истините, в които вярва самият той, и ще изрови болезнени спомени от собственото му минало.

Дъщеря назаем — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Дъщеря назаем», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Благодаря ти, Клара — рече Том тихо. — Задължен съм ти.

— Още нещо, преди да приключим: другото писмо — с което слага край на връзката си с Ема, — може и да е написано от ръката на Джак, но съм почти сигурна, че авторът не е той.

Потънал в мислите си — в ума му бяха нахлули резките, ярки картини на сетните мигове на Джак — Том успя да чуе само последните й думи.

— Извинявай… какво каза? — попита той.

— Подозирам, че авторът е жена. Може би онази, новопоявилата се, която споменава, му е казала какво да напише. Така или иначе, сигурна съм, че това не са собствените му думи.

— Какво те навежда на тази мисъл?

— На първо място, пълно е с лични местоимения и социални препратки. Обаче има и други признаци — жените имат навика да поднасят информация с помощта на отрицателни форми, например „не мисля, че“, или „Бъдещето ни обаче не е като двойка“. Избягват категоричността — в смисъл че ползват по-мек изказ, за да смекчат информацията — „може би“, „съжалявам, че“… Освен това се позовават по-често на познавателните и емоционалните процеси: мислене, чувстване, надежди. С удоволствие бих приготвила подробен разбор, ако искаш, но по-късно.

— Не, Клара… няма проблем, наистина. Първо трябва да обмисля всичко това.

Той й благодари за светкавичния отговор и затвори. Мислите му обаче не се откъсваха от писмото, което Ема бе приела за прощално.

Той лично беше твърдо убеден, че смъртта на Джак е инцидент, но предвид всичко, което бе научил и предполагаше за брат си, му се налагаше да приеме вероятността Джак да беше станал жертва на убийство.

46

Беки претича през антрето, като ругаеше полугласно. Тъкмо влезе в кухнята, за да си налее чаша вода, и получи съобщение в слушалката. За да отговори, трябваше да излезе от кухнята — помещението се подслушваше.

— Инспектор Робинсън — рече тя едва чуто, щом затвори вратата на дневната.

— Госпожо, засякохме нещо с един от микрофоните в дома на Слейтър. Потърсиха Дона Слейтър преди няколко минути. Позвъниха на мобилния, така че отначало чувахме само нейните реплики, но жената от другия край на линията крещеше. След като поизчистихме звука, успяхме да възстановим и част от нейните думи.

Беки почувства нов прилив на енергия. Нямаше да я безпокоят, ако не беше нещо важно.

— Дона нарече жената отсреща „Джули“. Ще сглобим записа, доколкото можем, и ще ви го изпратим, но решихме да ви уведомим за най-важното веднага.

Беки тропна с крак нетърпеливо.

— Тази Джули говори за някакво бебе, споменава, че не спяло. Казва — или по-скоро крещи — че изобщо не била подозирала, че бебе се гледа толкова трудно. Дона отговаря: „Е, с първото винаги е трудно да разбереш какво да правиш, когато се разреве“; предположихме, че въпросната Джули е родила скоро и се обажда за съвет на жената, очевидно родила десетина деца.

— И?

— И после Дона каза: „Дай му бисквита“. И без да имам деца, дори аз знам, че на новородените не се дават бисквити.

Кръвта бясно заблъска във вените на Беки. Жена, която говори за „първо“ бебе, което обаче не е новородено… при това момче. Общото беше твърде много, за да е съвпадение. Нямаше съмнение… ставаше дума за Оли.

* * *

Том беше постъпил много галантно, като остави Ема на спокойствие, но колкото и да си бе мечтала за малко усамотение в последните двайсет и четири часа, тя не можеше да сравни стола в стаята на Оли, където усещаше сина си навсякъде около себе си, със стаята, в която попадаше за пръв път, в обкръжението на чужди вещи. Чувстваше се загубена, сама, нищо че от Том я делеше само една врата.

Тя ядосано избърса новите сълзи. Не беше време да размишлява за собствената си болка. Трябваше да насочи всичките си мисли към Оли — да му покаже колко й липсва и колко го обича.

А сега тази история за Джак и взаимоотношенията му с Каролайн я объркваше. Откъде би могъл да знае, че предстои да се случи нещо? Защо я бе обзело чувството, че миналото и настоящето някак се събират в едно?

Бе й отнело много време да си признае, че няма да обикне никого в живота си по начина, по който бе обичала Джак. Вълнението й, когато той се прибираше след ден-два отсъствие; страстната му любов към нея; радостните мигове, в които спонтанно я вдигаше на крака и подхващаше танц — притискаше я плътно към себе си или я въртеше диво из стаята, докато и двамата се строполят през смях на кълбо на най-близкия стол… нямаше да преживее подобни моменти никога вече.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Дъщеря назаем»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Дъщеря назаем» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Антон Чехов
Бетти Махмуди - Не без дъщеря ми
Бетти Махмуди
Рейчел Эббот - Путь обмана
Рейчел Эббот
Реймънд Фийст - Дъщеря на Империята
Реймънд Фийст
Мери Кларк - Сърце назаем
Мери Кларк
Рейчел Эббот - Только невинные
Рейчел Эббот
Автор неизвестен - Слънчовата дъщеря
Автор неизвестен
Рейчел Эббот - Спи спокойно
Рейчел Эббот
Джефри Арчър - Блудната дъщеря
Джефри Арчър
Кэрол Эббот - Одуванчик в небе
Кэрол Эббот
Отзывы о книге «Дъщеря назаем»

Обсуждение, отзывы о книге «Дъщеря назаем» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x