Рейчел Эббот - Дъщеря назаем

Скъпа Ема,

Изключително трудно ми е да напиша този имейл, но не мисля, че съм в състояние да проведа подобен разговор лице в лице с теб.

В последните няколко месеца имам усещането, че се отдалечаваме един от друг. Може би се дължи на факта, че вече не работя постоянно и имам твърде много свободно време; заедно сме по двайсет и четири часа в денонощието — това ми разкри, че почти няма какво да си кажем. Щом ти замина, за да прекараш известно време с родителите си, останах поразен от усещането за свобода в твое отсъствие. Сега пък, когато аз съм в Лондон, усещането е още по-осезаемо.

Извинявай, ако ти прозвучи грубо. Не целя това — с теб имаме чудесни спомени от миналото. Бъдещето ни обаче не е като двойка.

Длъжен съм да ти кажа нещо още сега, тъй като ти несъмнено ще се досетиш и сама. Срещнах друга жена. Тя споделя същите ценности като мен, радва се на свободния живот, който водя в момента, и не отдава цялото си време на търсенето на смислени каузи, в които да се включи. Иска да се забавлява точно като мен и именно затова утре заминаваме за Монако. Планирам да си купя лятна вила там.

Надявам се да намериш сили да ми простиш за болката, която несъмнено ще ти причиня, но смятам, че се нуждаеш от мъж, който е по-сериозен от мен.

Прехвърлих собствеността на дома ни на твое име и имаш съгласието ми да го запазиш за себе си. Освен това махнах своето име от общите ни банкови сметки, така че спокойно можеш да ползваш приличните суми във всяка от тях. Както знаеш, разполагам със средства на други места, така че ако ти изникне финансова нужда, свържи се с мен без никакво колебание.

С обич завинаги,

Джак

Том препрочете писмото. Не можеше да повярва, че Джак би причинил това на Ема. Изобщо не изглеждаше в негов стил. Далеч по-типично за него беше да предизвика колосален скандал, с който да сложи край на всичко, така че някак да излезе, че вината не е негова.

Том разгърна и втория лист. Това писмо беше далеч по-кратко.

Мила моя Ем,

Съжалявам, ако писмото, което ти пратих преди няколко месеца, те е наранило. Не заслужаваш подобно отношение. Ти си прекрасна — каквато си била винаги.

Допускал съм много грешки в живота си, а денят за равносметка най-сетне настъпи. Решението, което взех, ще причини болка на много хора, особено на близките ми, но те имат Том. Това е единственият изход от непоносимото ми съществуване. Съжалявам, че се стигна дотук, но удари часът да се сбогувам с този живот. При това този път сбогуването е окончателно.

Моля те да ми простиш всички грешки и да потърсиш щастие. Никой не го заслужава повече от теб.

Джак

Гърлото на Том се стегна. Какво се беше случило с брат му, за да го доведе до мисълта, че не си струва да живее?

Беки успя да приключи с две от поверените й задачи, но имаше затруднения с третата. Наташа се бе заключила в стаята си и отказваше да говори с нея. Беки все пак я убеди да остави телефона си долу, за да е сигурна, че няма да се свърже с онези мръсници и да им издаде нещо. Щеше да се заеме с нея по-късно. Първо трябваше да докладва на Том.

Той отговори по радиостанцията начаса.

— Том… тук всичко е наред. Направих оценка на рисковете; положението не е розово. Долу има няколко възможни точки на проникване: предния и задния вход, френските прозорци в дневната и в трапезарията, както и в огромната обща кухня с хол в дъното на къщата — освен задния вход там има и стъклени врати към двора.

— Проклятие… така ще бъде трудно да ги опазим. Можем ли да вкараме екип вътре?

Беки ненавиждаше да му съобщава лоши новини. Обичаше да разрешава проблеми, не да ги създава. Обаче не й хрумваше как биха могли да направят подобно нещо.

— Вярно, че проверихме дали къщата се наблюдава, но тези типове, изглежда, знаят какво правят, така че не бих поела риска. Не разполагаме с достъп отзад — всички пътеки стигат до къщата или отстрани, или отпред. Ако е толкова важно, бихме могли да осигурим достъпа за група полицаи, но създаването на проход до двора през плътния плет и храстите през нощта ще бъде доста шумно.

— Ти какво би предложила, Беки?

— Не мисля, че Наташа е в безопасност, а според мен и самата тя го осъзнава. Ако нещата се объркат, ще обвинят нея… а знаем какво я чака в този случай. Ако се развият по план, ще очакват да се прибере — не могат да си позволят да я оставят тук. Според мен, за да я предпазим, трябва да осигурим въоръжен мобилен екип в близост. В непосредствена близост.