Рейчел Эббот - Дъщеря назаем

Той изслуша мълчаливо.

— Отлично. Ще се видим след по-малко от час. Между другото… Справяш се чудесно, Ема. Наистина чудесно.

Беки не беше обелила и дума, но записа всички указания, които Том даде на Ема — в случай че се наложи да ги повторят по-късно. Том насочи вниманието си към нея.

— Oт транспортната полиция да задържат Рори Слейтър, докато аз не наредя да го освободят. Семейство Джоузеф са в опасност. Ако можех да избирам, бих изтеглил всички на безопасно място, но те не биха се съгласили за нищо на света. Така или иначе, Рори Слейтър и шефовете му си въобразяват, че ще си получат Наташа обратно — не могат да си позволят да я оставят на свобода. Вероятно знае далеч повече, отколкото осъзнава. Трябва да измислим план как да опазим това семейство, Беки. При това разполагаме с десет минути да го направим.

Ема отключи вратата на банята и се върна в спалнята. Дейвид стърчеше посред стаята в очакване.

— Ема… — поде той.

Проклятие ! Не му беше казала за подслушвателните устройства, защото не искаше да го стряска твърде много.

— О, скъпи, какво ще правим? — прекъсна го, преди да продължи, прекоси бързо стаята, прегърна го и прошепна тихо в ухото му: — Шшт.

Той се отдръпна и я измери с такъв потрес, че тя се запита дали някога ще й повярва отново. Обаче не беше глупав. Дръпна я отново в прегръдките си грубо. Тя изписка стреснато, но побърза да маскира вика си със сподавен стон. Устните му се долепиха до ухото й.

— Имам чувството, че вече не те познавам.

Произнесе го толкова тихо, че не беше сигурна дали е чула правилно. Звучеше наистина тъжен, наистина самотен, а тя изгаряше от желание да отдели време, защото той заслужаваше да чуе обясненията й. Беше го излъгала, беше премълчала всичко, а сега очакваше от него да я послуша. Това толкова се различаваше от отношенията им преди.

Тя го дръпна в банята, затвори вратата и заговори тихо.

— Съжалявам, Дейвид. Всичко се случи страшно бързо, а бях сигурна, че няма да приемеш да се обадя в полицията. Само че не можех просто да стоя отстрани и да чакам какво ще се случи.

— Не мислиш ли, че трябваше да вземем това решение заедно?

Във въпроса му имаше основание. Ема се застави да поотпусне рамене. Трябваше да запази спокойствие.

— Сигурно… Но ти възприемаш това по друг начин. Разкъсваш се между всичко… не исках да те натоварвам допълнително. Важното е, че подслушват кухнята, спалнята и дневната. Чуват всяка наша дума.

Той отметна глава и се смръщи.

— Искаш да кажеш, че Таша лично е сложила микрофони?

Ема кимна.

— Отрасла е в семейството на престъпници. Бедното дете. Нищо от случилото се… похищението на Оли, подслушвателните устройства, дрогата… мисля, че нищо не може да уплаши Таша. Но се страхува от двамата мъже — Фин и Рори, затова е премълчала, че има запис с нея от камерите. Допуснала е сериозна грешка и в момента е ужасена. Виж, трябва да тръгваме. Губим време.

Тя сложи пръст върху устните си и отвори вратата на банята. Отиде бързо до скрина. Спомняше си, че беше прибрала в него един дълъг лазурносин суитшърт с цип. Не го слагаше често, защото й беше голям. Смущението в очите на съпруга й беше непоносимо, но той й го спести — излезе от спалнята и тихо затвори вратата. Ема си позволи лукса да поседне за две минути на леглото, за да успокои нервите си. После се изправи и го последва. На вратата спря.

Въпреки че сърцето и душата й бяха заети с мислите за Оли и неговата безопасност, знаеше, че ще се наложи да поговори с Том и за Джак. Разкритието на Наташа, че човекът, обадил се на Каролайн точно преди смъртта й, се казва Джак, не й даваше мира. Тя се пресегна и свали старата кутия за обувки от гардероба. Отвори я и взе да рови вътре, докато ръката й не напипа онова, което търсеше. Извади два листа хартия, сгъна ги внимателно и ги пусна в чантата си заедно с телефона.

„Второ действие“, помисли си на слизане и преглътна твърдата буца страх в гърлото си.

В кухнята цареше тишина. Тя отиде до хладилника и отвори вратата.

— Така… — рече отривисто. — Таша каза, че днес няма да стане нищо. Да се надяваме обаче, че Оли ще се върне утре. Нужно ми е да го вярвам. Трябва да убедя самата себе си, че е на гости на баба и дядо за два дни, иначе няма да мога да дишам. А и трябва да се храним. Нямаме нищо за ядене, нито мляко, нито нищо друго. Не бива да се връща в къща, пълна с болни, безсилни хора. Трябва да идем на пазар.

Дейвид се беше опулил срещу вратата на хладилника, където имаше почти пълна двулитрова бутилка мляко, а рафтовете бяха претъпкани с прясна храна, купена предишния ден.