Рейчел Эббот - Дъщеря назаем

— Сигурни сме, че е така, макар да не знаем какво точно. Имаме ЧИП. Работи за тях, но в момента може да разкрие само малка част от картината. Скоро ще сподели повече. От няколко дни е в готовност.

Личното мнение на Том за термина ЧИП, тоест „човешки източник под прикритие“, беше, че е абсурден. Той предпочиташе далеч повече думата „информатор“ или дори „доносник“, но между четирите стени на Филипа политическата коректност имаше пълната власт.

— Дали има връзка между отвличането и въпросната операция? — поинтересува се Филипа.

— Не е изключено — отвърна Том.

Той сподели с Пол Грийн повече подробности около отвличането на малкия Оли, както и мнението, че мотивът надали са парите.

— Отвличане с цел изнудване — рече Грийн. — Звучи точно в стила на тази сган.

— Според нашата информация онова, което ще поискат от Дейвид Джоузеф, ще се случи днес. После бебето ще бъде върнато живо и здраво, надяваме се. Предвид разписанието, което ви е спуснал вашият ЧИП, има вероятност двете да са свързани. Какво друго знаем?

На вратата се почука. Филипа излая: „Чакай“, но вратата се отвори и Беки надзърна вътре.

— Много извинявайте, госпожо — каза тя леко притеснено, — но се нуждаем от Том. Преди десет минути от транспортната полиция са арестували момчето, на което Наташа се усмихна във влака; прибрали са за разпит и Рори Слейтър, защото бил на гарата, за да го посрещне.

От гърдите на Пол Грийн се откъсна стон. Том му съчувстваше. Имаше риск години разследване да заминат в канала. Разбира се, информацията за отвличането не беше споделена с транспортната полиция, тоест те все още смятаха, че целта е да установят кой е похитителят на Наташа.

— Уведомиха ме веднага — каза Беки, — затова ги предупредих в никакъв случай да не споменават Наташа Джоузеф. Да се надяваме, че ще ме послушат, иначе ще загазим.

Страхът беше стар познайник на Наташа. Повече от шест години беше всекидневие за нея: страхът да не ядоса Рори; страхът да не я хванат, докато краде; страхът, че животът й никога няма да се оправи. Сега обаче беше достигнал до съвсем ново ниво. Гадеше й се. Знаеше какво става с хората, предали доверието на Фин. Веднъж дори бе видяла със собствените си очи, след като попадна на погрешното място. Ема и Дейвид обаче отказваха да й повярват. Колко наивни бяха.

Така или иначе, и двамата не говореха с нея. Не знаеха какво да й кажат. Разбираемо беше. Само че това беше непредвидено. В плана не влизаше да я е грижа за тях — за Ема, за Оли, най-малкото за Дейвид. Беше се включила в тази операция, защото повече от всичко искаше баща й да добие някаква представа за живота, който е принудена да живее тя. Едва после й казаха за наградата — още година, преди да се наложи да иде при Джули. Беше готова на всичко за това.

Почти всички момичета, които отиваха при Джули, първо прекарваха известно време в Ямата; Рори твърдеше, че така ставали послушни, а и разбирали какво ги чака, ако се опитат да избягат. Дупката, изкопана в пода на мазето, изпълваше с ужас Наташа още от първото й попадане в нея. Тогава беше на шест години и мракът я беше погълнал изцяло.

„Мъртва ли съм?“ — това беше единствената мисъл, която детският й ум бе способен да роди. Живите не се чувстваха така, значи това трябва да беше чувството да си умрял. Никога дотогава не беше оставала сама, лишена с дни от възможността да поговори с когото и да било. Обикаляше дупката с часове като във вцепенение; препъваше се в мрака, пипаше влажните пръстени стени и търсеше, молеше се за някого, който да й каже нещо. Никой обаче не я чуваше.

Подът и стените на Ямата бяха ледени, а през пролуките около вратата над нея нахлуваше студен въздух. Въпреки неудържимия й плач не идваше никой.

Не знаех в какво съм сгрешила… защо ме пуснаха вътре.

После се появи онзи мъж с глас като стъпки по чакълеста пътека… вече знаеше кой беше той — Фин Макгинес. Беше запомнила гласа му, макар че вече не помнеше какво бе казал. Помнеше само едно.

— Майка й е мъртва. Безполезна е. Отървете се от нея.

Беше повтаряла безброй пъти думите в главата си. Майка й е мъртва. Тях разбираше, но мина известно време, преди да разбере и останалото.

И ако преди толкова години я бяха сметнали за безполезна, сега беше още по-зле. Не се бе справила с дрогата, провалила беше и тази операция. Те обаче нямаше да я пуснат да си тръгне. Не оставяха никого да си тръгне. Тоест оставаха две възможности.