Рейчел Эббот - Дъщеря назаем

Той почука отсечено на вратата на Филипа и отвори, преди да чуе обичайното „Моля“ — също повод за раздразнение. Началничката му понякога звучеше като кралицата. Вярно, работоспособна беше, но Том бе убеден, че когато получи следващото неизбежно повишение, толкова ще се възгордее, че истинската Филипа ще стане неоткриваема.

Кабинетът беше отражение на характера й — или поне на онази част от него, която тя искаше да изложи на показ. Помещението беше безлично, с произволно подбрани снимки по стената, които не издаваха нищо за човека, който ги беше избирал. Всъщност най-вероятно ги бяха избрали декораторите. На бюрото цареше съвършен порядък, а трите телени поставки за документи не преливаха по цялото бюро, за разлика от тези на Том. С други думи, безлично, но целесъобразно.

Филипа беше в обичайния си тъмен костюм и ослепително бяла блуза; всеки кичур от правата й кестенява коса беше на мястото си в прическата — точно под ушите — която сякаш никога не израстваше повече или не беше подстригвана по-късо. С лице към Филипа и с гръб към вратата седеше мъж в сако на тънки райета. При влизането на Том той се обърна и се изправи.

Том изпревари Филипа с представянето и протегна ръка.

— Том Дъглас — каза и отбеляза наум топлата, суха ръка на финия мъж пред себе си.

— Пол Грийн — отвърна онзи, посочи стола до себе си и седна.

Том последва примера му и се обърна към Филипа.

— С какво мога да ви бъда полезен?

— Том, господин Грийн би искал да обсъдите дали случайно не наблюдавате една от целите на „Титан“, мъж на име… — Филипа провери в тефтерчето си — Рори Слейтър.

Преди той да отговори, Грийн се обърна към него.

— Нека обясня, Том… нали няма проблем да те наричам „Том“? — Той продължи, без да чака потвърждение: — Държим Слейтър под око от доста време. Знам, че се интересувате от него като човека, който вероятно е гледал Наташа Джоузеф, но той е част от нещо далеч по-голямо. Вече няколко години ръководим операция по залавянето на тартора на тази организирана престъпна група. Със сигурност знаем кой е главният човек, но се оказа трудно да го заловим — пази ръцете си чисти и оставя всичко на подчинените си. Слейтър е на дъното на групата, но ни помага да напреднем.

Грийн извади някакви снимки от куфарчето си и ги нареди на бюрото.

— Направени са тази сутрин. Изпратили сте човек в къщата на Слейтър, а на улицата е паркиран микробус за наблюдение. Трябва да се изтеглите, Том. Тази операция е твърде мащабна, за да бъде провалена от разследването около момиче, което вече се е върнало вкъщи.

Филипа се намеси:

— Двамата нямахме време да обсъдим интереса ви към Слейтър, Том. Доколкото разбирам, той е изплувал на радара ви току-що?

— Точно така, в малките часове тази нощ. — Том се обърна към Грийн. — Само че вече не става дума само за изчезналото момиче. Слейтър е замесен в отвличането на бебе, господин Грийн.

Том знаеше отлично, че детският живот има предимство пред почти всичко, включително и пред организираната престъпност.

— Мамка му — измърмори Грийн.

За момент в кабинета се възцари мълчание.

— Наблюдаваме конкретно тази група от доста време — поде Грийн. — Научихме, че Слейтър е част от нея, имаме улики и срещу човек по-нагоре по веригата — Финбар — или „Фин“ Макгинес. Бияч и пълен социопат.

Той се наведе към бюрото и отпи от чашата с вода, после продължи:

— Макгинес излезе от затвора преди около осем години — бил шофьор при въоръжен грабеж — но в общи линии, изглежда, не се замесва в нищо. Жена му държи камионетка за бургери в Солфорд, която е страшно популярна. Знаем, че Слейтър получава дрогата за продажба от камионетката за бургери на Макгинес, но искаме да проследим канала за доставки от там нагоре. Фин Макгинес е изключително потаен, но всява ужас у всички. Въздържахме се от действия относно камионетката, преди да сме в състояние да стигнем до тартора — човека, който ръководи парада. Смятаме, че вече сме близо.

Том сподели онова, което знаеше за Слейтър, както и за участието му в отвличането на Оли Джоузеф.

— Нищо от казаното дотук не ме изненадва, Том. Дейността на бандата е изключително добре организирана, но се възползват и от удобни случаи — продължи Грийн. — Имат „предприемачески“ нюх. Търгуват с дрога, оръжие, жени — с всичко, което може да бъде продадено на улицата. А ако се натъкнат на удобен случай — на нещо по-необичайно, ще се възползват.

— И според вас в момента се случва точно това, така ли? — попита Филипа.