Рейчел Эббот - Дъщеря назаем

Той потърси в мобилния си номера, на който бе позвънил последния път, и натисна бутона за избиране.

— Добро утро. Името ми е Том Дъглас. Бихте ли ме свързали с господин Шартри, моля?

Изчака няколко секунди, докато прехвърлят обаждането му.

— Господин Дъглас, добър ден. Може ли да направим няколко проверки за сигурност, моля?

Том се надяваше, че си спомня правилно „тайната дума“ и че няма да сгреши третата и осмата буква.

— Добре, господин Дъглас. Благодаря ви за обаждането. Както споменах в съобщението си, при отварянето на сметката са били осигурени данни за наследник, в случай че брат ви почине; по документи името действително е вашето. Разбира се, тъй като никой не е знаел за съществуването на тази сметка при нас, е разбираемо, че не бяхме уведомени, че собственикът й е починал. Съжалявам за загубата ви.

— Благодаря. Казахте, че имало някакви нередности, които искате да обсъдим?
— Да. Според вас възможно ли е брат ви да е предоставил подробности за тази сметка на друг освен вас?

Том се замисли за момент. Ема би била най-вероятният кандидат, но щеше да му каже, когато се опита да й даде пари преди толкова години. Другият вариант беше Мелиса. Тя заживя с Джак около шест месеца преди смъртта му и бе обърнала света, за да се сдобие с право на собственост върху част от капитала му с думите, че „й го дължат“. Том обаче се съмняваше, че Мелиса би опитала да докопа и останалите пари на Джак, ако беше получила достъп до четирите милиона. Нямаше представа къде е тя в момента. Така и не успя да се свърже с нея и не я беше виждал лично от смъртта на Джак насам. Всички процедури преминаваха през нейния адвокат — мъж, чийто костюм беше твърде елегантен за професията му; Том не би му се доверил и за секунда.

— Не се сещам за никого. Защо питате?

— Съжалявам, но се налага да ви уведомя, че сметката е закрита. Парите са изтеглени преди няколко месеца — през септември, ако трябва да бъдем точни, и са прехвърлени в сметка на Каймановите острови. Разбира се, предвид обстоятелствата мога да споделя подробности около трансфера, но се съмнявам, че ще ви бъде от полза.

По дяволите. Поредната банкова система с правила за поверителност.

Изглежда Том беше излязъл прав. Хората, разбили къщата му през лятото, явно бяха откраднали паролите за сметката в Швейцария и я бяха опразнили.

Канеше се да разпита господин Шартри за подробности, но вътрешната му линия звънна. Том се извини, поиска разрешение да се обади пак по-късно, затвори и вдигна другия телефон.

— Том Дъглас — обяви отнесено, докато прехвърляше наум възможностите как да открие кой е задигнал парите на Джак.

— Том, трябва да поговорим. В моя кабинет след час.

— Филипа, в момента съм доста зает. Може ли да го отложим, моля? — попита той.

Властното отношение на Филипа понякога го дразнеше, макар че по принцип просто приемаше, че началникът е тя. Днес обаче нямаше време за любезности.

— Не, не може да го отложим. Обади ми се ръководителят на операции на „Титан“. След час, моля.

И затвори. „Титан“ беше името на Северозападния регионален отдел по организираната престъпност. Какво биха могли да искат от него, по дяволите?

— Мамка му — измърмори Том.

Единствените звуци бяха птичите песни, някакъв трактор в далечината и жвакането на три чифта ботуши по пътеката, която изведнъж се бе преобразила в мочурище. Никой не бе проговорил, откакто Наташа направи шокиращото разкритие, че майка й е извикала името „Джак“; и тримата бяха потънали в собствените си мисли.

Ема не знаеше какво мисли Дейвид, но можеше да предположи. Защо Каролайн би извикала името на друг мъж в мига преди катастрофата? Кой беше този Джак? Още докато се чудеше, усети ледена тръпка по гърба си. Джак не беше чак толкова често срещано име. Ако ставаше дума за нейния Джак, защо се беше обадил на Каролайн? И какво й беше казал?

Очевидният смут на Дейвид бе обясним; самата тя също беше стъписана. Каролайн бе катастрофирала по-малко от седмица преди смъртта на Джак, дни преди Ема да получи прощалното му писмо. Не че тя го беше приела за такова, когато пристигна. Думите му издаваха, че е потънал в някаква форма на самосъжаление; отвратена от начина, по който я бе зарязал няколко месеца по-рано, Ема го прие като апел за съчувствие за всички грешки, които беше допуснал в живота си. И реши, че няма да го намери у нея. Можеше да си гледа работата.

После Джак загина, а тя проумя, че е трябвало да предприеме нещо след получаването на писмото — да се обади на Том, да позвъни на Джак, да поговорят… каквото и да било. Отвращението й от отношението му към нея не значеше, че му мисли злото.